ХуЛите - Мила Родина – (Најдан Стоjaновић, Р. Србија)

(превод от сръбски)

Обичаш ме с румената си зора,
със зелените си полета и с безкрая.
Светлина си, която ме води през нощта.
Люлееш ме на черноморските си вълни.
Ти си любовта, която няма да премине.

Българийо мила, дом обичан,
сърцето ти е сладостна омая!
Когато те видя, слънцето виждам,
Когато си до мене, красотата ти имам.
В скута ти е завинаги
утехата на моето сърце.

Докато гледам Пирин, Марица и Мелник,
в мене всичко зеленее…
Когато мисля за София, Търново и Плевен,
в мене тъмнотата руменее...
Тогава Черното ти море става златно
и избягалите птици се връщат тук отново.

Родната ти реч е голяма и велика!
Дори на света да няма чудеса,
ако тази реч изречем с душата си,
тя става по-дълбока от морето
и по-висока от небето.
Затова благословена нека да е тя!
И нека да бъдат нейни славата и мирът!

С гръм орана, но неразорана,
долина, със звезди оросена,
със сабя сечена, но неизсечена,
ти си моя единствена
и евангелска Земя, Майка,
княгиня моя
моя селянка сторъка
и моя госпожа варошенка.

Гори, гори сега, Звезда на Победата,
посочи ни нашия български път!
Свети в магия, свети, свети!...
Ти никога няма да угаснеш.

В сърцето ми е ясно и светло
и то за теб, Българийо, ще гори завинаги!

Всичките мои предци, които сънувам,
българи са били и аз им се покланям.

Нека от огнищата на къщите им да се носи дим
и да празнуват вечно славата на святото ти име.

MИЛА РОДИНА

Аутор: Најдан Стоjaновић, Р. Србија

Руменом зором ти ме љубиш
Зеленим пољима и бескрајем сна
Светло си што ме води кроз ноћи
Црноморским таласима ме њишеш
Ти си љубав што не може проћи.

Бугарско мила, вољени доме
На срцу је слатко твоме.
Када угледам тебе, ја сунце видим
Кад си крај мене ја лепоту имам
На крилу заувек твом
Утеха је срцу мом.

Док гледам Пирин, Марицу, Мелник...
У мени све зазелени,
Кад мислим на Софију, Трново, Плевен...
У мени и тамно зарумени.
Црно ми се море тад позлати
И одбегла ласта поново се врати.

Домовина је реч велика, велика!
Нека на свету нема чудеса.
Ако ту реч кажемо душом,
дубља од мора је она,
виша од енбеса.
И зато благословена нек је она,
Њена слава и мир.

Громом орана – недоорана,
Долино, звездама орошена,
Сабљом кошена – непокошена,
Моја си једина
И јеванђелска Земља – Мајка,
Моја кнегиња,
Моја сељанка сторучица
И моја госпођа варошанка.

Гори, сад гори, Звездо Победе,
Укажи наш бугарски пут.
Светли у магли, светли, светли...
Никад ти замрети нећеш
У срцу јасном и светлом,
За Бугарску ћеш горети заувек.

Сви моји преци, коеј сањам,
Бугари су били и ја им се клањам.
Нек им се оџаци на кућама диме
Све док укућани славе крсно име.