ХуЛите - Пепел от протегнато очакване

Ти си дъжд от протегнати лунички
надничащи лукаво изпод чадъра,
който е всъщност моето тяло.

Косите ти забиват юмрук
в слепоочията на дните,
умората ти е висока колкото разсъмване,
а аз присядам на крайчеца на мрака ти -
за всеки случай
и замесвам слънце от сълзите си.