ХуЛите - Неприказно

Пепеляшка ли? Глупости, при това на квадрат.
Всяка приказка всъщност е съвсем личен ад.
Принцът влачил пантофката и я пробвал наред.
Като кавър на нещото, като сливи за смет.
Ах, Одети, Одилии...Мога да разбера.
И коя от коя по-спонтанно добра.
И коя от коя по-обзета от хъс.
Споменах ли за Господ и за средния пръст?
Брей, че приказна скука с дидактичен момент.
Разказвачът получил доживотен патент.
Не по детски изглежда, май че царският двор.
От пет гъски не става никак ангелски хор.
Само злата с метлата (все пак висш пилотаж),
осъзнала - в сюжета няма умствен багаж.
Но и тя като другите. С ум или пък без ум.
Ден след ден рахатясвала. Баси тоя локум.
От метлата останала само дръжка, но виж -
вместо в стадо да блееш, по-добре да летиш.
А пантофката...Можело, да я пробва поне...
Но пък принцът си падал по куци коне...
Тази сутрин съм мила, бяла, нежна,
добра.
И от толкова святост ми поникват пера.