Небето има дъно

Автор: Samanda
Дата: 08.10.2018 @ 17:43:16
Раздел: Поезия


Защо ме търсеше?
Защо ме жадуваше?
Защо ме очакваше?
И как така ме откри?
Как безпогрешно ти
Човеко, разпозна ме,
сред хиляди жени?

Забеляза ли колко
много си приличаме?
Все едни и същи очи.
И като цвят, и като блясък.
Странна светлина в тях струи.

Защо те зовях в съня си?
Защо мечтах те дълго
в безсънните си нощи?
Как съм те очаквала?
Като измолено спасение?
Не! - Като в Истината
поредно мое възкръсване.

Колко лица има Истината?
Как ти и аз в нея открихме
само едно-единствено лице?
Аз съм ти, ти си аз и никой
никого не е - всеки е себе си.
Онова, което нас ни срещна,
е тъй странно, неописуемо!
Огледално двойно отражение.
Докосвам те, взирам се в дъното
на небето в очите ти, съзирам се.
Кой казва , че небето няма дъно.
Не е вярно! То е в сърцето твое.

Samanda

7.10.2018

Този текст идва от ХуЛите
http://hulite.net

URL на тази публикация е:
http://hulite.net/modules.php?name=News&file=article&sid=192458