Кестен от небето

Автор: yotovava
Дата: 19.09.2018 @ 18:56:14
Раздел: Любовна лирика


Не ми се сбъдвай повече. Не искам.
Отвикнала съм да те боледувам.
Мълчи ми се след есенния писък
на прегорялата от страсти шума

Изскачат от бодливите си ризници
и тупат – скок-подскок! – ръждиви кестени.
Тревите със оголени зеници
в най-синьото поднебие са втренчени.

Нима и то ще посивее скоро –
удавено в реки от кал и патина?
Прозрачни стават може би и хората,
които всичко вече са си казали?

И, моля те, оттук да си отидеш,
преди да дойде царството на бялото,
и строфите му ледени да видиш –
написани с ръце на неми ангели.

В.Й. 19 септември 2018, София

Този текст идва от ХуЛите
http://hulite.net

URL на тази публикация е:
http://hulite.net/modules.php?name=News&file=article&sid=192315