Един божи ден

Автор: apostola
Дата: 12.08.2018 @ 12:32:50
Раздел: Поезия


Денят ми- някак равнодушно,
се ниже под небето цял.
От всякъде е все задушно
и хоризонта си е бял.

А аз забързано го следвам
и нося свойте грехове.
Наум със Космоса бседвам,
със неговите светове.

И аз- самотен на земята,
загледан в тези небеса,
гадая с мисъл за маята
на всички божи чудеса.

Накря в залеза навлиза
под сянката на кръст червен.
И нещо от небето слиза
с повтарящ се във мен рефрен.

Този текст идва от ХуЛите
http://hulite.net

URL на тази публикация е:
http://hulite.net/modules.php?name=News&file=article&sid=192051