ХуЛите

Едно “Обичам те” падна по очи. Завъртя се тромаво, като матрьошка. Почти оживи неподатливата в същността си лична вещ, наречена мобилен телефон.
“Обичам те”. Странно е да го чуеш в ушите си с гласа на светлината. От ударната вълна посягам да откъсна част от сърцето си, като къшей топъл хляб. За да нахраня спомена. И ми прималява - от топлия му аромат. И носталгичната нотка на едно 580-дневно ехо.
Отдръпвам ръката си, опарена от заледената повърхност на телефона.