ХуЛите - Лондончанете

Таваните са жежки лете и мразовити зиме. За разлика от мазетата. А и са високо.
- Колкото лондонското око, мнооого са високи – изхриптя бай Цаци и засмука дълбоко от фаса си.
- Не го знам аз туй око, тук, в мазето си ни е добре – изкашля пушека си и дядо Боно.
Двамата кореняци от махалата живееха тук от поне шейсет години, таман бяха почнали първо отделение. Много бяха видели в тоя живот. И в това мазе, “общото”.
То, „общото,“ от памтивека беше узурпирано от оня, Манолов, сръчкото, дето все нещо майстореше. Ама умре майсторът и дядковците го заграбиха. То на никой не му трябваше вече мазе. Ехеее, едно време – вино, нафта, компоти, кюмюр, ракия, зеленце кисело… Сега един хлад беше останал. Дето бай Цаци викаше, ама съвсем на място, „целата студена война изкарАхме тука, та това жежко лето нема да изкараме“. Шейсет и втора. Карибската криза, тогава ги набутаха в мазето за пръв път, скривалище му редеха ония. Майките им постлаха черги, бащите им сковаха маси, мазето топло, ракията изстудена в пералното помещение, салати шарени и лимонови резенки с компот за хлапетата… На газени лампи, да ги не видят бомбандировачите. “Е*ал съм ги и американците, и… “ викаха бащататковците им. Кой друг още са е*али само се подразбираше. Поне три пъти годишно се криеха, ама първият път винаги е най-страшно. Ракети из океаните, прожектори над София… „Мерат си ония работи, да им го начукам!“ Тогава разбраха, че е страшно да те таковат...
На бай Цаци и дядо Боно вече им беше все тая ще има ли война, няма ли да има. И къде ще падне бомбата не им пукаше, ако ще и те тука, у мазето да лупне…
- Ти, в Лондона града голяма ходил ли си? – бай Цаци отпи от пластмасовата чашка с домашнярка - бррр, силна е пущината!
- Тц. Ходил съм само на Мамаев Курган, в Сталинград, за разлика от германците...
- Смотляк си тиии, аз в Ермитража съм бил, както викаше Дичо агронома от Грудово. В Ленинград. За разлика от американците. Но в Лондон ми се ходи...
- Ленин, Сталин, за*баха ги сега тия руските гении. Не, че по-добри се пръкнаха, де. Тебе к‘во тоя Лондон те е нагазил нещо, бе Цаци?
- Ще те водя до там. Намерих един затрит фиш за шест от четир‘сет и две. Осемстотин бона. Четох, че след два дни срокът изтича, явно тоя е фишът, щом никой не ги е прибрал още. Вече ще ни викат „лондончанете“ из махалата.
- Париж по-ми се нрави да ти кажа. Там женорята били по-дашни. Да идем там, а?
- Ти, па… Да се смеем ли, да ревем ли, женорята… Отивам до внука на Чифильонова, да провери фиша на компа. Може да помисля… Хм... Париж му се прищяло... Женоря...
- Отиваш ти… да и видиш големите бозки, знам те аз, курварино – само дето не разбра Цаци чу ли го.
Бай Цаци се върна се след половин час.
- Верно са и големи, ама са омекнали от лани – похвали се тотаджията – не печелим, някой го е захвърлил, от стар тираж е… Айде да те водя на по бира в „Западния парк“, за компенсация… Камон, пич, come on!