ХуЛите - London calling

Из " Лондонска неудача
на бай ви Геша - прънгача."
*

Седмица мина.
Седем утрини, в които сядам в задния двор срещу маса и два стола.
Сам, със звуците на събуждащия се Лондон. Примесен с птичи песни долитащи от околните зелени дворчета.
Сам.
А само преди дни, часове, на стола до мен стоеше тя. С аромата на кафе и спомен за устните ми пробиващи си път всред косите ѝ за да достигнат рамото на едно сънено момиче.
Не мога да преместя тревичка дори от тази снимка...
Така ще си останат за да мога всяка сутрин кафе да споделя. И поемайки към спирката да усещам аромата ѝ .
После из дългите заплетени тунели на метрото ще се обръщам за да ме озари усмивка, но нея я няма.
Сядам на седалката и няма ръка да докосна, която сега в този момент ако бе там бих целунал.
След работа вървя из Сейнт Джеймс парк очаквайки да я зърна как снима птиците край езерото, а аз да се промъкна и разбъркам косите ѝ с нос. Споменът за този аромат не се губи когато имаш снимка на едно усмихнато момиче.
С кануто по Темза минавайки под всеки мост я виждам над реката. Как слънцето зад нея тлее в залеза, а тя свети огряна от мъждукащите улични лампи до парапета.
Вечер се прибирам и първо поглеждам в дворчето.
Само масата и столовете са там.
Но тя е с мен, защото нося тениската, с която я прегърнах на летището. Още усещам косите опиращи горещите ми бузи ...
Как искам да е само моя !
Но не би ...
Птица в кафез или сърна в клетка щастливи няма.
Тичай, или лети, момиче.
Бъди с всички, бъди на всички, които обичаш.
Аз сега тук всред утихналата Епинг Форест и звездите чувам смеха ти, долитащ от бургаския плаж смесен с този на приятели и рок.
И си отварям поредна бира, очите си да измия...
С всеки миг когато си щастлива частица щастие печеля и аз.
Наздрависимо !
Първият на Юли е тук...