Наричаме го Хoсе
Автор: daro Дата: 13.06.2018 @ 14:12:46 Раздел: Поезия
Усетих липсата на сол в очите –
остава ти с водата да гасиш пожари.
А огънят пролазва,
пъпли по плътта на листа,
прозирните кристалчета във шепа се събират.
Ръката ти с поредния откос
ще хвърли зара – да те утеши.
Ще бъдеш нота в трелите на коса,
когато слънцето се потопи
във сребърното блюдо над Севиля.
Последните съсиреци от роза
окапват с песенните стонове на Хòсе.
Тогава, бавно ти се изпаряваш
от двойната игра в живота:
Тaка не може!
Може и така…
|
|