ХуЛите - Приказка за стръка

Там в далечна земя, на една поляна имало стрък.
Той си стърчал сам и нехаел за нищо, което дразнело Създателя и той решил да му отмъсти. Пуснал мор и унищожил всички стръкове около него, а стръковете много „хаели“ за Създателя, но Той ги унищожил. И стръкът останал сам и се чудел, какво ли става, че той е останал сам, но не се сетил за Създателя, ами си помислил, че „така трябва да бъде“, че „не е чудно по някое време да останеш сам“ и просто „трябва да почакаш - все нещо ще дойде“. И дошъл един багер. Създателят го бил пратил, след като видял, че на стръка нищо не му пропукало от този урок, който му бил дал. Но багерът, за зла беда, се оказал същият безобразник като стръка и се сприятелил със стръка. Така двамата си заживели на поляната, гола като яйчена черупка, с един стрък по средата и багер, безсмислено обикалящ около стръка. Създателят се вбесил и пратил багера по други задачи, а стръкът отново останал сам, без да съзнава, че има Създател на този свят и Той движи багера, а си помислил, че багерът просто си имал други задачи и затова изчезнал. Създателят пратил на стръка суша. Взел да линее стръкът, взел да се гърчи от жажда, но земята под него все повече отдръпвала водите си и не щяла да го пои, та той решил че е крайно време да умре, след като го моряла жажда дни наред и се размечтал, какво ли е там, в отвъдното, където водата никога не свършва. Но за Създателя пак не се сетил и Създателят се вбесил и му пуснал дъжд. Потънал стръка до шия във вода, а стръковете нямат шия, та водата минала върха му и стръкът станал подводно растение. Насмукал се стръкът с вода от корените си и взел че се проточил и си показал главата над водата, но понеже нямал глава, бая се попроточил над водата, та пак възстановил равновесието в природата. Замислил се, дали да не стане на папур, но Създателят пак се ядосал и му оттеглил водата и му пратил една коза - дано го изяде, та да се свърши най-после с тоя стрък, дето не знае какво иска! Козата много харесала стръка, тучен един такъв бил, сочен и тлъст, блестящ, и се клател на вятъра. Отхапала го тя, сдъвкала го, и за благодарност се изакала отгоре му и си отишла. Не защото Създателят и казал да си ходи, а защото била вироглава коза, от ония кози, които дори и Създателят не можел да ги управлява; а такива са повечето кози. Та стръкът, с доста поскъсено самочувствие, нисък, принизен, нахапан и огризан се замислил, след като целият кози род не се подчинява на Създателя, и кой знае колко още неща по света не му се подчиняват, защо е седнал той да се прави че не го забелязва, сякаш единствен на света го прави, и се обърнал към Създателя с любезност, погледнал го с любов и съжаление, рекъл си „аз сега съм изгризан и принизен, но скоро ще поникна пак и ще щръкна и Създателят пак ще започне да се бори с мен“, и „колко е скучно на този свят“.