Мечтание

Автор: fantaziq
Дата: 10.04.2018 @ 10:59:26
Раздел: Любовна лирика


Моя бяла любов,
моя истинска вяра,
колко дълго те чаках,
колко дълго мечтах...

подслони ме във мрака,
колко сълзи изплаках,
назови ме по име -
тъй - без капчица страх.

Колко зими пребродих.
по жаравата ходих,
призови ме, едничка
моя бяла мечта.

Прегърни ме, те моля,
превърни ме във пролет,
в кораб бял ме орисай -
вдигнал свойте платна.

И послушай сърцето,
отведи ме, където
и земя и небе се
обичат до гроб,

но не бързай, задето
искаш все да е светло
и във мрака откривай
звездни думи безброй.

Ти мечтай ме на воля,
вдигай птиците в полет,
във безкрайната шир
ме сега приласкай -

там, където се моля
и във сини простори
призови ме едничка
във всевечния рай!

Този текст идва от ХуЛите
http://hulite.net

URL на тази публикация е:
http://hulite.net/modules.php?name=News&file=article&sid=190947