ХуЛите - Десет етажа заедно

"Имам обич, която не мога"
Роси Ангелова (Утро)

Неуместно е сякаш за тебе да пиша,
но сънят ми не чака да падне нощта,
неочаквано идва и задъхано диша -
и насън, и наяве от Болка крещя.

"Не убивай!" - крещях, ала Бог бе далеч.
Със соления вкус на спринцовка
падна тежко надвиснал Дамоклиев меч -
жалък препис под чужда диктовка.

После... всичко бе Кръв.
Бясно търсех Врата
и се молех на Бога за Прошка.
Помня как беше стиснала пъпната връв,
сякаш стискаш живота си още.
Ти роди се пред мен. Аз очаквах те прав
сред пороя родилни талази.
Няма място за срам.
Има място за Гняв!!!
Само Бог подир мен ще те пази -
неродена мома, малко свидно телце,
предусетила Край без Начало,
не успях аз дори да те взема в ръце
от нахлулите Демони в бяло.
Ненамерила Дом
и не срещнала Хора,
моя Обич, дори не изплака.
После дълго пътувахме с теб в асансьора
в сълзи - аз,
ти - в бурканче от мляко...!!!

Тези десет етажа бяха Нашето време.
(и стократно по-лек би бил Скокът!)
Сляпа вечност дошла бе от мен да те вземе,
без да пита, в обратна посока.
Десет вечни етажа, устремени надолу -
десет Заповеди, от смисъл лишени.
Аз ги следвах докрай,
с най-добрата си воля,
с мисълта, че ще Бъдеш до мене...

И когато се върнах пак на Първи етаж,
пак по заповед Божия, строга,
ти прошепнах наум,
без лъжи за кураж -
"Сбогом, щерко, която не Мога!"