ХуЛите - Коленете ми охлузени

Преследва ме по улиците стари
едно дете с коричка хляб в ръка
препъва се по прашните оврàзи
и храни риби в лятната река.

Обуло стари гуменки на босо
на коленете кели го сърбят.
Лъщят в очите хиляди въпроси
за него благ и нежен бе светът.

Охулени вървяхме сред селото
отпред съм аз, след мен то влачи крак.
На къщицата крайна спря горкото,
аз тука те оставям, няма как!