Дядо Мраз и двете баби Зими

Автор: Marta
Дата: 19.12.2004 @ 16:40:38
Раздел: Приказки


в съавторство с Уффф

След лудо спускане с шейна
и сблъсъка с една елха,
дядо Мраз, изтощен,
у дома се прибира.

Морно влачи шейната
и си тътри краката
под носа си да мрънка
недоволно не спира:
"Стига толкоз, човече,
че омръзна ми вече,
с тоз транспорт
да се травмя така.
Още малко остава,
Коледата настава,
да не се пък
съвсем потроша."
Дядо Мраз у дома
го очаква една
баба Зиииииима,
благоверната му жена.
Не с метла в ръката,
не с точилката зад вратата,
а широко усмята.
И сърдечна и никак устата.
Че откак Мраза не е ерген,
е най- верен и луд неин фен.
И Мраз се само нарича,
но никого не мрази,
а много силно обича.
Та с бабата двамата
са си лика- прилика,
дето се дума,
като два стръка иглика.
Баба Зиииима в къщи,
хич не му се и мръщи,
а засмяна го среща сега:
" Ей я, тука пристигна,
мойта първа роднина
Зимааааааа-
най- обичната ми сестра".
Дядо Мраз се здрависа
и се в стола курдиса,
капнал от таз шейноезда.
Двете Зими сервират,
да приказват не спират
за плетки, ледове, елен,
който вчера си скършил рога.
Дядо Мраз само клима с глава.
Баба Зиииииима, и също
баба Зимааааааа-
тази с многото "И",
и другата с многото "А",
първата пъргаво взИма,
а втората вече взЕма,
нов модел за пуловер
наречен "Опасна съм, нА!".
Тази плетка плете се
единствено в ритъм туист,
а по пода влече се
снежнокълбеста бримка
от смешинка-снежинка
и е толкова топъл и чист,
зад душевен, звукът от грамофона
фуниевиден, с първичен модел,
че от звуците тия,
гледай ти, к'ва магия,
Дядо Мраз се почувства по-смел.
Подмладен и красив,
строен и устойчив
както в ера предишна, и жив.
Скочи бързо от стола,
грабна свойта изгора,
баба Зиииииима
не баба Зимааааааа,
и с нея в хола,
сред диези и сола,
като вихър се той развъртя.
После бабата морна
на софата поседна,
той подскачаше с баба Зимааааааа,
"има в мен още сили,
как ще съм се пресилил"-
на жена си той рече така.
И танцуваха румба, чачача и туст.
После дойде реда на тангата,
много страстна нощта се завихри така
и стопи се кат' свещ
без остатък.
Бяла утрин настана,
в среброткана премяна
Зимааааааа сбогом си взима.
Дядо Мраз с Баба Зиииииима,
махат и с приветливи лица
И довяна
от ледния вятър,
тя с него си отлетя.

Този текст идва от ХуЛите
http://hulite.net

URL на тази публикация е:
http://hulite.net/modules.php?name=News&file=article&sid=19021