ХуЛите - Маслинова клонка

Тя седеше на столче
до стария, черен казан
и разбъркваше девет вселени
с кокосова захар.
Очите и - ласка над трите лехици с къна
под жаркото слънце
жадуваха млади филизи и алени пъпки - цветя
по тюрбана на стария свят
с изгасена лула,
а мондщукът на утрото светеше в бяла омая...
- Дай ми Боже очите му - светъл портрет на баща,
на отец,
народил богове с имена на живот,
дъщери,
синове,
разцъфтели в искрящия сняг разтопени сълзи,
занемели в барутена песен
отдадени устни...
Дай ми, Боже сърцето,
върни ми,
и аз ще съм чиста стрела
към завета на стария свят,
ще съм стъпка в олтара на всички измислени вери.

После с пръсти от камък, изронен от облаче свян
тя седеше на столче
и бъркаше шепа къна,
зердечал, зенджефил
и подухваше тихо,
да бъдат душите им златни,
керванът им - свят.