ХуЛите - Мишката (част 3)

- Марън, знаеш, че още един човек на борда изобщо не ни е излишен.- Сирил Брант крачеше напред-назад из командната зала, на борда на „Сивия козел“, размахвайки разпалено дългите си ръце и крака.
Срещу него Дан Марън стоеше неподвижен като камък, облегнат на идентификационния плот на бордовия компютър.
Спореха за нея.
Дан Марън не я искаше. Предпочиташе да я свали на първата срещната планета, с условия за живот, сходни на родния ѝ Тереос. И я обсъждаше сякаш тя изобщо не се намираше там.
Тя не смееше да се обади. Долу бе твърдяла, че много бързо ще научи всичко, което я накарат, но след като видя „Сивия козел“ отвътре изобщо не смееше да каже, че ще научи каквото и да е, какво остава да твърди, че ще го учи бързо...
Седеше на канапето, отстрани, гледаше върховете на сребристосивите обувки, които Териса ѝ бе дала и не смееше да вдигне очи, не смееше да си отвори устата.
- Марън, знаеш, че още един човек на борда изобщо не ни е излишен!- горещеше се Сирил Брант.
- Да, кажи ми, че от цялото население на Галактиката, най-много ти трябва тя.
- Добре, качихме я вече. Защо да не бъде тя?
- Трети пилот ли искаш?
И абсолютно всички се засмяха.
Тя изобщо не разбираше кое му е смешното, макар вече да знаеше, че Сирил Брант е първият пилот, а втори пилот, навигатор и капитан е Дан Марън... Ако идеята беше, че Брант иска нещо излишно, кое му беше смешното...
- Ако научи необходимото за да поеме медицинския сектор, никой няма да я иска повече от мен.- заяви внезапно Албина Алан.
- Тя ще се научи.- додаде Териса Ченлъл.
- Да, виж колко бързо се научи Ал, Тери - също.- възползува се веднага Сирил Брант - И ти, самият, не си бил подготвен точно за пилот, когато за пръв път си стъпил тук, нали?
А Лал Олида, последният член от екипажа, пристъпи напред, натоварен с купища пластмасови картони, с някакви странни знаци по тях и заяви:
- Изглежда умно хлапе.
- Четири на един, Марън. - обобщи Сирил Брант победоносно.
И той капитулира. Сви рамене и каза:
- Добре.- след това додаде уж полугласно, уж на носа си, но така отчетливо ясно, че се чу и в най-далечното ъгълче на командната зала - Пълен комплект детска градина.- завъртя се на пета и излезе.
- Сега пък ще се цупим в горда самота.- изкикоти се зад гърба му Териса.
- Не мисля, че се цупи. Но, което е по-лошо, не знае какво иска.- уточни Олида.
- Интересно, нали?- Териса сякаш се забавляваше - За пръв път виждам Марън да не знае какво иска.
- Е,... какво трябва да правя?- изправи се тя на изтръпналите си крака. И стана нещо много интересно.
- Не бързай толкова.- каза Териса Ченлъл - Ще помислим.
- Не е толкова спешно.- додаде Албина Алан - И досега си управлявахме кораба съвсем добре.
А Лал Олида изведнъж се оказа толкова зает със същите тези пластмасови картони, че нищо не чу.
- Ела тук.- махна ѝ с ръка Сирил Брант - Ще ти дам първата задача.

А късно през нощта, 23ч. и 10м. бордово време застана в коридора на жилищния отсек и... спря.
Отдясно, сивозелената врата, беше личната каюта на Дан Марън.
Той не я искаше на борда.
Което не беше точно същото като да не я иска в леглото... Както беше казал Олида, Дан Марън май просто не знаеше какво иска. Ако влезеше при Марън и двете жени щяха окончателно да я намразят. Най-вероятно щеше да я намрази и Сирил Брант.
Отляво, светло бежовата врата, беше личната каюта на Сирил Брант. Брант я искаше. Той беше млад. Беше любезен и засмян. Беше висок. Бузите му бяха розови и гладки като на момченце... Той щеше да ѝ помага... И никой нямаше да я намрази заради него.
Прекрачи надясно и бутна вратата на Дан Марън.