Абстракция

Автор: radi_radev19441944
Дата: 19.12.2017 @ 11:47:29
Раздел: Поезия


на В

Рисувам си поредната илюзия,
защото знам, че някъде те има.
Усмихнати са сенките на музите
в палитрата със Алфа и Проксима*.

Не съм открил Орфей сред преродените,
но искам да умирам с Евридика.
Най-нежен е рефренът на сирените,
когато към внезапен риф ме викат.

В капчука са сълзите неизплакани.
Нагарчат всички липси от солено.
Но тъмно е в душата ми от чакане
край ъгъла на кръглата вселена.

В скованата обител на скептиците
повтарям дълго, че съм те намерил.
но знайно е - умират често птиците,
при полет между Нюкта и Хемера**.

Красива е поредната илюзия.
Понякога дори тъгата стихва.
Когато изоставиха ме музите,
тя тихичко в съня ми се усмихва.

* Най-близките до нас звезди в съзвездието Кентавър
** гр. Богините на нощта и деня.

Този текст идва от ХуЛите
http://hulite.net

URL на тази публикация е:
http://hulite.net/modules.php?name=News&file=article&sid=189859