ХуЛите - Перла

- Иване, къде?
- Да ритам.
- Написа ли си домашната по математика?
- Не.

- Връщай се!
- Не искам.
- Няма не искам! Днес ще риташ, утре ще продаваш ябълки на пазара.
- Но, нали и татко продава на пазара?
- Точно така. Огледай се хубаво. Това ли искаш и ти- двустайна гарсониера, скъсан мокет и продънено легло?
- Ама аз ще стана известен футболист и ще имам пари да си купя голяма къща.
- Глупости. Ще ти счупят крака след един месец и ще останеш инвалид за цял живот.
- Мразя математика.
- Всяко дете мрази математика, но в живота има безброй неуспели футболисти, които обичат футбол и безброй успешни банкери, които са мразели математиката.
- Не искам!
- А искаш ли да отидеш на летен футболен лагер?
- Не е честно.
- Като си направиш деца ще им казваш кое е честно и кое не.
- Мразя те!
***
- Какво е призма?
- Не знам, питай баща си като се прибере.
- Какво е околна повърхнина?
- Другите деца как знаят? Ти къде блееш в час?
- Никъде. Госпожата не обяснява нищо.
- А как Георги винаги разбира и има шестици?
- Той е зубър и не може да играе футбол.
- Е, крайно време е и ти да станеш зубър.
- Мразя математиката! Нищо не разбирам. Защо са ми тия глупости?
- Защо ли? Ей сега ще ти покажа защо. Виждаш ли тази щайга с картофи?
- Да.
- Вземай ножа и до час да си я обелил. Ако баща ти беше учил математика на времето, сега щяхме да си купим готови белени картофи и ти щеше да идеш да риташ. Като свършиш, баща ти ще се е прибрал и ще видите домашната по математика.
- Мразя те!
***
- Тате, какво е призма?
- Как каво е призма? Призмата си е призма.
- А как се намира лице на околна повърхнина на призма?
- Ами в урока сигурно пише. Ти чете ли урока?
- Да, ама нищо не разбирам.
- Я ми покажи какво си чел.
- Ей това.
- Ахаа, прочел си значи две изречения и си спрял. На това ли му викаш четене? Знаеш ли, че днес десет часа съм мъкнал касетки с домати, за да има какво да ядеш, а ти си прочел два реда от урока и си се уморил, така ли?
- Не.
- А как?
Иван отпусна поглед към земята и сви дланите си в юмруци. Устните му се разтрепераха.
- Точно така, разплачи се сега като някоя малка глезла.
- Ще видите вие един ден като стана известен футболист.
- Кой, ти ли? Нали съм те виждал как една топка не можеш да ритнеш като хората. Всички деца ти се подиграват.
- Ще видите вие.
- Няма какво да гледаме. Вземай учебника и докато не си решиш задачите няма нито да ядеш, нито да спиш.
За да затвърди казаното, бащата изплющя сина си по бузата така, че дясното ухо на детето гръмна. В главата му затрептяха думите „Мразя ви”, които се разнесоха из съзнанието му като ехо в бездънна пещера.
***
Двадесет години по-късно Иван Иванов влезе в бижутерския магазин. Още като отвори вратата скъпият му парфюм нахлу в помещението и привлече погледите на всички продавачи и посетители.
- Господин Иванов- поздрави управителят и веднага се завтече към Иван- колко се радвам да ви видя. Нека ви взема палтото.
- Благодаря.
- Разбира се, за вас сме готови на всичко.
- Няма нужда чак от всичко- усмихна се Иван. – Просто огърлицата с розовата перла от Черно Море ще свърши работа.
- Ами да, тази огърлица, огърлицата от Черно Море, да интересно че питате за нея...
- Няма нищо интересно. Запазих я миналата седмица, сега идвам да я купя.
- Ами да виждате ли, нещата не са толкова прости.
- За какво говорите?
- Вчера в магазина влезе Георги Георгиев. Нали го знаете? Футболистът от националния отбор.
- Отлично го познавам. Бяхме в един клас като деца.
- Доведе приятелката си. Уж да ù купи подарък за рожденния ден. Но като видя огърлицата, без да ни попита, падна на колене и предложи брак. Разбира се ние ще ви намерим достоен заместник, има прекрасни перли...
- Не искам прекрасни перли, искам тази.
- Съжалявам, господин Иванов, простата математика показва, че това е невъзможно.
- Какво знаете вие за математиката?- изкрещя Иван и грабна палтото си.
На излизане от магазина, той се обърна и изсъска в пространството:
- Мразя ви!