ХуЛите - пролог

принадлежащи на две империи
ръцете ни водят битка с неокосената трева
колонизират дървета и храсти с пречупените си мълчания
и тъкат паяжината на единомислието
че съществуването им е само факт без съдържание
ако нямат едно сърце