ХуЛите - Есен

Успяло е значи слънцето
да скочи върху листата.
Златни и леко посърнали
духа ги вятъра по земята.
Есен е! Хората не разбират,
че слънцето пада в краката им.
Ритат го или го смитат,
като боклук по асфалта.

А небето е пълно с облаци
струпани като мравки.
Черни, безбройни работници
над безбройни канавки.
Хората, хората не разбират,
че е успяло слънцето,
и се сърдят, и го презират,
че не огрява, като през лятото.

Колко малко трябва понякога
да си намериш слънце!
Слънчев лист като лъч припламва.
Ти се прибираш вкъщи.
Есента те целува страстно
с влажните си студени устни.
Гали слънцето по душата
и се прегръщат бурно.

Есен е! Гасне слънцето.
И по шумата се познава,
че човекът е просто пътник,
спрял отдавна да наблюдава.
Но под дъжда са струпани
слънчевите угарки.
Все някоя ще запали пролет
и слънцето над главата ти.