ХуЛите - Мъфиниада

Снощи щерката най-невинно съобщи, че е решила да прави палачинки за закуска и дори е поканила приятели за партито. Трябва да вметна, че кулинарните избухвания на щерката, макар и да раждат понякога гастрономически чудеса, обикновено оставят апокалиптично количество мръсни съдове, затова не ме кефят много. Пък и малко се разсеях, защото всички знаем, че щерката спи до обяд и палачинковите планове не издържат и първия порив на източния вятър.

И точно затова, тази заран си направих филийка с масло и сирене и с чаша чай седнах да чета едни парадоксални мисли на на един психиатър за това, дали съществуваме. И, че ако ние не съществуваме, то и твърдението, че не съществуваме, не съществува, тоест – съществуваме. Или поне това разбрах, когато съществуващата щерка ме извика – тя седеше в леглото, умопомрачително рано в 10 часа, четеше от лаптопа рецепти и ми заяви безапелацинно:

- Палачинкит е са твърде старомодни, а аз се колебая между мъфини с овесени ядки и такива с какао. Имаме ли овесени ядки?

- Разбира се, че нямаме – кой нормален човек яде овесени ядки?

- Купи, моля те – а също и масло, мляко, яйца, брашно, олио, бакпулвер, овесени и орехови ядки.

Разбира се, че купих, но забравих ореховите ядки – ах, бедна аз – ами тя мъфиновата рецепта се градяла и крепяла на тези орехи! За да изкупя вината си, ми дадоха да режа кошнички за мъфините от хартия за печене. Ами кой да ти каже, че с ножичка за нокти не можеш да направиш бог знае какво – коварната хартия се огъва и се хитри, както си знае. Поисках да я направя вълнообразна, а тя ме плясваше закачливо и се нагъваше на руло. Щерката разтопяваше масло или карамелизираше нещо - не зная, откъм печката долитаха странни шумове и миризми.

- А имаме ли сито – трябва да пресея брашното? – долетя въпрос откъм барплота.

/ да бе, след малко и точилка ще поискаш – какви са тези измъчени рецепти от нета, ми то брашното си е пресято в опаковката, а и как пък няма да сеем брашно – всичко ще побелее, ела го чисти/

- Дали да не го пресея през цедката? – заразсъждава креативно щерката.

- Неееееее! – успях да вложа целия си ужас аз.

- А ти побързай с кошничките, че трябва да намачкаш бананите и да счупиш орехи.

Хм, ами ние и орехотрошачка нямаме, а който е чупил орехи с чук знае какво мазало настава и как почти не можеш да изчегърташ нещо като орехова ядка. Пък и откъде накъде за щерката само творческите задачи, а аз като някой шерп да бъхтам орехи на поразия. Затова с удвоено усърдие започнах да изрязвам вълнообразно и както дойде мъфиновите кошнички.

И точно тогава на вратата се позвъни – приятелите за палачинковто парти направо наводниха къщата, но моята надежда, че всеки ще получи някаква задача, например да троши орехи, се изпари като мартенски сняг. Оказа се, че щерката трябва да им поднесе кафе и чай и да обсъдят някакви жизнено важни въпроси като този къде ще ходят вечерта.

- Мам, ето ти лаптопа – чети рецептата и довърши, моля те. А, и сложи във всеки мъфин шоколад.

Ей този шоколад ме изкара от обувките – аз си го пазех да си го хапвам, докато чета книжка следобяд, а сега – сложи го в мъфините – ще им се ...златните мъфини!

Но нали съм най-добрата майка на света, довърших въпросните произведения – направо не ми се искаше да сипвам сместа в тези крaсиво, ръчно изработени от мен, кошнички, но нямаше как. Те взеха, че станаха. И тайфата ги омете за нула време – топли, топли. Дори не успях да ги опитам. Ама нищо – нали ги снимах!

Сега ще постна снимката във Фейса и ще се похваля каква мъфино-правачка съм. Ами не е лъжа, ама ако искате рецептата – чакайте, май затворих лаптопа – хахаха!

*Заглавието е изобретение на автора и би трябвало да означава олимпиада по ядене на мъфини, но би могло да означава и други неща – разбира се!;)