ХуЛите - Дежа Ву

Той стоеше пред вратата на бара и не можеше да се отърве от усещането, че е бил тук и преди. Знаеше, че е невъзможно, защото идваше в София за пръв път. За да се увери погледна отново през широката витрина в страни от входа- пет-шест маси, бар и музикант, който свиреше на чело. Хората седяха и оживено разговаряха. Повечето изглеждаха да са му връстници- в началото на тридесетте. На бара забеляза свободно място и реши да влезе.
От прага го лъхна топъл въздух, докато октомврийският хлад хлопна едва доловимо зад гърба му. Погледите на посетителите се отправиха към него, но като направи няколко крачки, хората продължиха да разговарят сякаш не беше влизал. Заобиколи двете централни маси и спря до бара.
За всеки случай попита дали мястото е свободно. За щастие барманът говореше английски и получи бърз отговор, че столът е запазен точно за него. След това барманът се усмихна. Това го успокои. Свали марковото яке, извади портфейла от джоба му, мушна няколко банкноти в дънките, върна портфейла в джоба и закачи якето на дървената кука под бара.
Барманът го гледаше с очакване. Посетителят попита дали заведението има меню. Този път барманът направи отегчена физиономия, наведе се и измъкна лист хартия изпод тезгяха. На посетителя не му беше ясно как клиентите поръчват без да знаят какво предлага заведението. Странни хора. Странна държава.
Не се зарадва, когато го командироваха тук. Останалите му колеги се уредиха с пътувания до Рим, Париж и Лондон. Шефът се опита да го залъже с общи икономически статистики, че България е новият балкански лъв. Как пък не. С тази грозна архитектура и смачкани хора, София по-скоро му приличаше на сцена от филм на ужасите. Може би разни хипита, които нямаха против да спят, където им падне и да се къпят, когато случайно намерят топла вода биха харесали това място. Но той не беше от тях.
Произхождаше от стар немски род, известен с предприемаческия си дух. Дядо му беше изнасял незаконно хранителни продукти от Западна за Източна Германия, от което беше станал милионер. Баща му използва капитала и отвори регионална банка. Семейните сметки в момента флиртуваха с милиард. Но като всички богаташи и неговият баща беше чалнат в главата.
*
Когато стана на осемнадесет, го заведе в елитно заведение за джентълмени. Мислеше си, че младият му син още е девствен и искаше да му даде няколко урока за секса, любовта и живота. Бащата не знаеше, че някои от тези уроци вече са усвоени. Синът премълча и се остави да бъде предаден в компанията на примата на немската съблазън. Докато я чакаше на бара си поръча марково уиски. Още преди да влезе в пубертета беше видял, че така правят мъжете от неговата среда. Така правеше и той. Младостта обаче понякога го подвеждаше да пие бързо и много. Така тръгна и тази вечер.
Вече започваше третата чаша, когато топъл въздух погали ухото му. Изненада се. До носа му достигна непознат аромат - не силен и блудкав като на момичетата, с които вече се беше забавлявал по време на среднощните запои с приятели; мирисът на тази жена, която той още не виждаше, го близна по носа, чист и нежен, но далечен, много далечен и предизвикателен, все едно играеше партия шах срещу дядо си, от когото винаги губеше; помириса, че и сега вече беше изгубил.
Възбуди се преди да се обърне. Погледът му, премрежен от алкохола не успя да потвърди това, което носът и допирът му шепнеха в ушите. Идеше му да си разбие пияната глава в бара и да източи тази дяволска течност, която сега го лишаваше от насладата на непознатата и вълнуваща тръпка.
Но тръпката не се интересуваше от младежките му дерзания, а уверено го хвана за ръка и го поведе след нея. Допирът на кожата и го сепна. Изгуби контрол. На бара остана нахаканият богаташки син, който получаваше всичко наготово. Напред вървеше роб, готов да пълзи, да моли, да проси. Но за какво? Той пълзеше, молеше и просеше само за знанието, че тази невидима за него богиня съществува. Някъде там по света. Сякаш мозъкът му не регистрираше сигналите, които прииждаха от възбудения му член. Същият този мозък, който го караше да унижава и издевателства над голите тела на другите момичета, с които се беше забавлявал, сега се свенеше дори да поиска целувка.
Влязоха в стая. Прозорецът беше отворен. Вътре миришеше на планински въздух. Той мигаше безспирно с надеждата да прогледне, да повдигне мътната завеса, която го разделяше от блаженството. Безуспешно.
Протегна ръце напред, като слепец, с надеждата да я улови. Но за разлика от друг път сега той беше мухата в паяжината- дребен, жалък, безпомощен, а паякът приближаваше, усещаше го по неусетните вибрации на копринените влакна от жартиерите и тази предстояща гибел го възбуждаше; страхът и възбудата се преплитаха с мириса и накрая докосването. Свърши. Членът му пулсираше, изпомпваше, твърде малък за огромния поток от течност, която заля закопчаният панталон.
Просна се на леглото и заплака. Последното, което чу, преди да загуби съзнание, беше- благодаря, принце.
Събуди се от шамар. Може би не беше първият. Опита да отвори очи, но светлината болеше. След още няколко шамара му се наложи. За разлика от предната вечер успя да прогледне, но това, което видя, го отврати. Собственият му баща го налагаше като куче. Знаеше, че е като куче защото му крещеше - кучи син.
Опита се да отвърне нещо, но езикът му завалваше звуците. Чуваше само крясъците и осъзнаваше смисъла им. Баща му го питаше дали е изчукал курвата. Отначало не успя да свърже думата курва с богинята от предишната вечер, но шамарите пак му подсказаха. След това, отново без да чува думите, разбра, че баща му няма намерение да оставя семейния бизнес на бездарник, който дори една курва не може да изчука. Ако искал да получи нещо от семейното състояние, трябвало сам да изкара един милион. В противен случай парите отивали за благотворителни организации.
Като се поокопити, след няколко дни се върна в елитното заведение за джентълмени. Попита за жената. В началото никой не му обърна внимание. След като продължи да досажда две седмици и изхарчи всички лични спестявания от семейното състояние му казаха, че с тлъстия чек от баща му жената си откупила свободата и напуснала. Когато настоя за повече информация, се яви едър мъж и учтиво му показа, че роднинските връзки съвсем скоро няма да значат нищо.
*
Нищо не значеше и тази командировка в България. От финансовата фирма, където постъпи на работа с препоръките на баща му често го изпращаха до екзотични дестинации да проверява отчети. До сега винаги местата компенсираха нетърпимата скука на работата. Не и този път.
Всичко в тази източно-европейска държава го отвращаваше. Служителите в клона на финансовата им организация бяха тъпи. Лесно хващаше опитите им да отклонят по няколко хиляди в своя полза. А жените? От тях го беше направо гнус. Раболепното им отношение и похотливите погледи го караха винаги да се храни и да излиза сам. Не че не се възползва да изчука в почивките секретарката на местния ръководител и две от служителките. Но и това направи с отвращение. В Германия поне плащаше за тези услуги, а тук ги получаваше безплатно, което принизяваше изпълнителките в очите му. Струваше му се, че по-скоро би се влюбил в коза, отколкото в българка.
Нямаше търпение двете седмици да приключат и утре да се прибере вкъщи. С превода на заплатата от този месец щеше най-после да събере мечтания милион. Като за последна вечер реши да последва съвета в един туристически пътеводител и да отиде на „спокойно място с приятна атмосфера и жива музика“. Така се стигна до поръчката на обичайното синьо Джони.
След като отпи първата глътка, вдигна очи към отсрещната стена. На нея висеше картина, нарисувана с молив- гола жена, застанала на четири крака с гръб към зрителя, дупето и в близък план, а лицето в далечен. Лицето, да лицето и го привличаше. Скрито в къдравата грива, лицето и му се усмихваше чисто и невинно сякаш жената готвеше за децата си, а не беше застанала гола на четири крака, всъщност на три, защото едната и ръка галеше леко окосмените и интимни части, под които във въздуха се очертаваха две едри капки.
Надърви се. Прииска му се да си завре главата между бедрата на тази жена и да пие, да изпие от там невинния и поглед, да пречисти алкохола, който наливаше в съпротивляващото се тяло. За момент се зачуди дали да не отиде до тоалетната да се облекчи, но прецени, че без да гледа картината ще изгуби възбудата.
В този момент до бара се приближи жена. Не я беше видял да влиза. Поръча нещо на бармана и се обърна към него с въпрос. След като видя, че не я разбира, повтори въпроса на английски. Той потвърди, че тя може да седне на съседния стол. На бара се появи чаша мартини с парче червена ябълка вместо маслина.
Въпреки че беше дошъл тук, за да избяга от българските жени, той пръв я заговори. Попита я дали често посещава заведението. Тя се обърна и му хвърли презрителен поглед. Това го възбуди. Чак сега осъзна, че жената много прилича на жената от картината. Попита я. Тя пак се обърна без да отговаря, но този път се усмихна и отпи от мартинито. След това извади парчето ябълка от чашата, притисна я с устни и леко я захапа. От ябълката потекоха две капки и бавно се стекоха надолу по брадичката и.
Нямаше съмнение. Тя беше. Жената от картината. Седеше до него и си пиеше мартинито. Това го вбесяваше и го възбуждаше. Щом не става по нормалния начин, щеше да опита по начина, завещан му от поколения предприемчиви немци. Попита я- колко?
Тя отново се обърна към него. Усмихна се. Показа му тоалетната с очи. Той се вторачи в нея. Искаше само да я целуне. Тя стана, хвърли поглед към него, леко завъртя дупе и се отправи към тоалетната. Последва я. Якето, с портфейла в десния джоб, остана на бара.
Когато след минутка не успя да се сдържи и свърши още при първите потърквания в топлото и бедро, чу ангелски глас сякаш от друг живот, който му шепнеше, който му съскаше- благодаря, принце.