Зачева слънце

Автор: Antioh
Дата: 13.09.2017 @ 10:44:25
Раздел: Поезия


Тези облаци са небесните ковачи
Които коват хляба от утрото
Месят, пеят и нареждат........
Денят зачева в зарево
А огненото кълбо над върховете
Се пръска в снопове светлина
Които тичат по склоновете........
Душата се просва на простора
Да събира късове небе
Денят се чекне по дувара
А лятото се пука нежно в песента на гайда
Родопа бавно постила своята черга
А шевиците блестят и показват пътя........
Стъпка по стъпка, ситно хоро се извива......
Започва някъде от края на душата, от дъното
И се извива високо в небето, в необятния космос
Играят и се смеят облаците, ситно и кръшно
Са се хванали през рамо......
Вие се хорото безкрайно обикаля земята и пак намира неговата си земя
Неговата пръст......
Да ме умесите пак с българско
Другия път че да гледам как сме научили космоса да
Играе ръченица.......

2017. В Родопа, по пътя........ (цяло лято обикалям с мотора и събирам парченца от България.....)
Например, баба Денис от село Женда, която още е бойна и иска да си купи кола, а едно време е карала мотор, днес, след 40 години труд, пенсията и е 160 лева......
Или Караджов камък братче, гледката, или Щуда града, или връх Свобода, или Пармак Кая.........
Как бе всред тоя рай, сме направил такъв ад..........

Този текст идва от ХуЛите
http://hulite.net

URL на тази публикация е:
http://hulite.net/modules.php?name=News&file=article&sid=188967