ХуЛите - Орехчо, Кактусчо и Шишарко

Орехчо бил малко същество, което живеело сред орехите в една касетка. Под едно легло, в един най- обикновен апартамент в Който_ и_ да_ е_ блок.
Шишарко, както подсказва името му, бил създанийце шишарково и живеел на едно зелено борче, в една иглолистна гора_край_пътя. А кактусчо, той пък си живеел в саксията на един голям_зелен_бодлив_кактус.
Случило се тъй, че в дома, където живеели вече познатите ни Орехчо и Кактусчо донесли борчето, което обитавал също тъй известния ни вече Шишарко. Щели да гласят дръвчето за коледната нощ, която вече наближавала с широки разкрачи.
Шишарко, който познавал само гората, попадайки в това ново, странно място, въртял кръгли, уплашени очи във всички посоки. Само непознати неща и предмети. И едни такива страшни, страшни. Така му се струвало, разбира се, като на всеки новак. И тъкмо бил решил да се разплаче като съзрял една касетка под голямо нещо, което било легло, но той разбира се и представа си нямал. Той и за касетката си нямал понятие, че е касетка. Всъщност уплашените му очи съзрели едно малко нещо под едно по- голяяямо нещо. И в малкото нещо подскачало и тракало едно още по- малко нещо. Погледнал пак Шишарко и видял човече, почти като него, разбира се човече е образно казано. С две ръчички, две крачета, обло и с кръгла като топче глава. В момента, в който удивено разглеждал човечето в касетката някой смешно кихнал в единия ъгъл на стаята. Насочил зърнестите си очички нататък Шишарко и смаяно различил от тялото на едно неголямо бодливо дърво, за което разбира се не знаел, че е кактус, едно валчесто зелено човече, с удължена главица и бодливо елече. Това,разбира се, бил Кактусчо.
Набрал смелост Шишарко, скочил от борчето и се заклатил с крачета тънки към нещото- касетка. Влязъл под нещото- легло, изкашлял се смутено. Орехчо погледнал по посока на шума и с изненада забелязал това ново същество, непознато за него. Странно, но не чак толкова, защото било на ръст и цвят подобно на самия Орехчо.
И както се оглеждали любопитно, човечетата се усмихнали едно на друго, хванали се за клечоподобните си ръчички и заподскачали към ъгъла с кактуса. Извикали бодливкото и почнали лудешки да се забавляват.
Изкатерили се по шнура на нощната лампа. Щракали до премала копчето, като изписквали в един глас при всяко святкане на крушката. Като им омръзнало да се забавляват така спуснали се обратно и намерили един голям мек чехъл, в който се опитали и тримата да влязат. Не било много уютно, а и понамирисвало лошичко, затова бързо се измъкнали обратно. Започнали игра на криеница- изпреварваница между саксиите на перваза на големия южен прозорец. После решили да се правят на алпинисти и се закатерили по едродупчестото дантелено перде. Забавлявали се страхотно. Накрая намерили под леглото захвърлено едно старо конче- люлка. Качили се и тримата и се залюлели. И се люлели, люлели, люлели, докато съвсем отмалели и им се доспало.
Със сетни силици се смъкнали от кончето и поели всеки към своето си стайче.
Орехчо- в касетката, Кактусчо- в саксийката, а Шишарко на третото отляво и отгоре- надолу клонче на борчето.
Лека нощ, Орехчо!
Лека нощ, Кактусчо!
Лека нощ, Шишарко!