ХуЛите - Когато розите цъфнаха

Значи...В живота има много комични ситуации, но повечето са такива само от дистанция на времето и това, което този комик- Живота може да измисли, определено надминава нашите идеи и възможности.
Като повечето хора и аз обитавам виртуала , без да имам блестящи компютърни умения, но справям се някак, дет` се вика. Бръмча си в две- три сайтчета , в които общувам с интелигентни и качествени хора, гледкам и чета хубави неща, а когато и каквото мога , и аз " поствам"... С много от тези хора общувам и реално..Та, в един от тези сайтове, където си споделяме разни неща, се отразяват и рождените ни дни. И винаги се поздравяваме..пожелаваме си неща, които на себе си пожелаваме, искрено. И е толкова хубаво! Цял ден може да се суетиш около празника си у дома, да чакаш и посрещаш гости, но ..току погледнеш и ееей и този ме е поздравил.. и онзи .. Радост голяма! А след изпращането на гостите, или най- късно на другия ден, сядаш и отговаряш благодарно. На всеки поотделно.. " Благодаря от сърце!...Дано! благодаря ти! И на теб!... Наздраве!.." , цунки, муцунки, музикални клипчета, цветенца и всичко както си трябва.
Та, в този ден, рожден ден има една много любима и скъпа приятелка- Розита. Е, разбира се, че ще я поздравя! Пиша си от сърце вдъхновеното пожелание, но няма как, трябва и няккаво цветенце да сложа. Имам си любим сайт със снимки с цветенца, сърчица, котенца, кученца и какво ли не.. И не е трудно- просто си копирам линка на изображението, поставям под пожелателното си слово и ..воала! каквито щеш цветенца и хубости. А за Рози трябва нещо красиво като нея...Рози, например, ама не банални, а ...някакви... суперски, качествени рози. Прехвърлям разните снимки и попадам на идеалната, тип гифче- отворен прозорец с развяващи се перденца, пърхащи пеперудки и...море от рози! Ей това е снимката! Само...Ми, гложди ме осазнаването, че аз не я виждам за първи път тази снимка...Ми тя така пасва на Рози тази снимка..Да не съм я поздравила с нея и миналато година?! Решавам за по- сигурно да проверя и се юрвам из архивите..Да, ето го събитието...Този, онзи я поздравил и..аз...И...о, майчице мила!!! Не просто няма перденца, пеперудки и рози, ами.. на мястото на избраната от мен(каквато и да е била) снимка, се е появила на ...голям, настръхнал... вибратор, под който със ситни букви пише, че сайта не си дава снимките.. Ама как?!!! От кога?! Та, нали ако имаше проблем, ще се види веднага?! Ето- отдолу Рози ми благодари и--всичко е наред.. Какво е това, тогава?! И след колко време посадените цветя се превръщат в ...онова нещо?! В хаоса на паникьосания ми мозък започва с рамо да си пробива път госпожа Дедукция, за да ме подсети, че ...ми аз съм много уважителна и съм уважила маса хора в сайта за празника им...Олеле! Хуквам хаотично на пожар из архивните празници на хората и....ами...на повечето места подобаващо с ..."букет " съм се представила.. "Аууу! Олеле!...Идиоти мръсни! как можаха! ..."- каканижа истерично и не си давам сметка, че го правя шумно и невъздържано, от което децата притеснено наскачват : " Какво бе, мамо?! какво е станало?!! "..... " Нищо! Марш от тука !.." - смъквам бързо браузера , да не видят ...какво е станало.. и...къде не го садиш, там никва..
Започвам трескаво да...скубя "цветя" от постовете си..Да, ама те са много и ..охооо и други са ходили в мойта градинка като гледам- и други шматки като мен са брали и подарявали от там цветя.. Е, не, без помощ няма да мине..Пиша бързо обяснително писмо с молба за помощ до техническата поддръжка на сайта , като се извинявам за причиненото неудобство, но...трябва да се махне това! След доста и упорит..."земеделски" труд, проблема е отстранен. И спокойно мога да напиша дълга и напоителна, гневна филипика до главната администрация на онзи..." цветарски магазин" . Те ми отвръщат, че съм добре дошла да се черпя с техните картинки, но трябвало да ги свалям по друг начин и да си ги качвам на компютъра, защото така, както съм го правела, съм им товарела сървъра. Отговарям им последно, че аз откъде да знам, да не би нарочно да им товаря сървъра?! Че да сложат някакъв по- цивилизован блокаж тогава, защо веднага тръват с...онова напред?! . Възмутена, отвратена и бясна съм и хич не искам да им виждам градинката повече,! Да си насадят тия цветя където трябва, да им ги нажилят пчелите и... какво ли не още пожелания им метнах и ..тръшнах зад себе си вратата към тази градинка.
И от тогава...поздрави от сърце за всеки, но без виртуални цветя! Или истински, или никакви, че..не знаеш едно виртуално цвете в какво може да се превърне.
_____________________________________________________________________
* Втора награда в " Очи към себе си 2017 "