ХуЛите - Картите на Яна

Мими постоянно ме убеждава, че имам пъстра история - такава, с каквато могат да се похвалят пишещите хора. Когато започнах работа като куриер ми дадоха от фирмата предплатена карта за градския транспорт, а после едни хора се отзоваха на молбата ми за помощ. Опътиха ме към улиците и булевардите, до които трябваше да доставя найлоновите пликове пълни с документи.
Преди това завърших криво-ляво Химията: оттогава не съм ходил дори до оградата й. Разказват, че в двора на училището започнали да разхождат кучета й повече нищо не знам за двора. Там се наредихме за снимки преди бала, но от кого купих тези снимки?
Приеха ме в градското училище веднага след като завърших селското. Спомням си, че в селското училище деляхме една стая с другите класове. Имах свободно време й прочетох най-доброто, което можеше да се намери на сергията за книги. Едни хора се бяха отказали да носят книгите си на вторични й сергията ги беше прелъстила.
Още преди автобуса да пристигне / значи е било преди осем часа/ стана навик да забираме едно ромско момиче от тях, за да може да се изучи й да отиде в Бургас. Тя непрекъснато повтаряше, че е добра фризьорка даже може да боядисва коси, но нямала диплома й никой не я е взимал на работа. Тя на години беше много по-голяма от останалите осмокласници.
Яна ни беше отличниката, но след това повече не я видях. Даже май веднъж предложи да пребоядисаме стените в класната стаята, които от ден на ден ставаха все по-черни заради саждите й пушека. Даже май обикна един приятел. Гладеше червената му вратовръзка, а понякога й синята върху бюрото на учителите по време на междучасията. Тя си имаше карти за селските и градските автобуси. Защо отказваше да поръча на дядо Мраз мобилен телефон само тя си знае. Заклеймяването на къдравите коси идваше винаги през голямото междучасие. Ами носи перука казах й веднъж, щом не си харесваш косата. За нищо друго не сме си говорили по телефона след училище. На другия ден не влязох в черквата, а се налагаше.
Нито една ограда не съм прескачал, а луминисцентната лампа в коридора я развалиха бучещите коси на нестинарката, която се катереше по стълбата, за да бие звънците с пръчка.
А още по-назад във времето си тръгвам от хоремагът държейки ябълка с едната ръка, а с дугата компот от праскови. Добра история, добър човек.