ХуЛите - Затръшнах сърцето си

Кометите спят
под похлупак от слънца,
наречени с твоето име.
Без теб не съществуват измерения,
космическите ми вени
са пълни със сняг и любов
до горното деление
на звездопада.
Мен ме няма в тази побесняла
реалност с предостатъчно небе
под кожата и земя
като натрапчив бъдещ спомен.
Не ме плаши смъртта
и живота също.
Не мога да си тръгна от теб,
нито пък да остана -
рана е късчето докосване
и изригналата ласка.
Дете е света
под вкопчените ни ръце,
с прашни бузи
и усмивка боса.
Не съществува абсолютен мрак,
освен в дълбините на очите ти,
съградили призрачен храм.
Едно е сигурно -
не мога да умра,
защото всеки ден с теб умирам
и отново възкръсвам.