ХуЛите - Сняг

И трети ден вече обилно валя
и всичко отгоре съвсем побеля.
Навсякъде бяло и бяло светли,
и няма да чуеш ти зимни петли.

От бяло по-бяло.И чисто. Личи.
Слепеят очите от снежни лъчи.
Покри тишината и всякакъв звук...
И ето, че вече пързаля се внук.

Душата , човече, от бяло блести
и зимната радост във мене листи.
Не идва опасен от слънцето пек.
Израсна пред мене и снежен човек.

И радост изпълва кристален простор.
На сняг ми мирише във градския двор.
И дишам с гърдите аз въздуха свеж,
а топлата пара превръща се в скреж.

Отгоре надолу шейната лети-
остават след нея и двойни следи.
Денят си отива към залеза бос
под мишница бяла със зимния гост.