ХуЛите - Несправедливост

Сън ли е или на яве,
но живея във затвор.
Сън е моята поява
в синия отвън простор.

Аз те исках на земята.
Вик бе моят мъжки стон.
Не ме радва необята,
щом те няма в моя трон.

Образът ти в стих описвах-
исках в него да си ти.
Името ти пък написвах
на светулка- да лети.

Виждам вече и го зная,
като мъж в живот- затвор:
сън за мене ще е Рая,
ти се радваш на простор...