ХуЛите - Нося душата ти в мен

Нататък винаги има път – любовно-лунатичен,
сред багрените ридания на столетията
в шумната пещера на твоята душа
винаги ще коленича -
без да те познавам, а всъщност толкова познат си,
без да те докосвам, макар от толкова да си досегнат някога
и никога не мога да избродя часовете на целуване,
на повейни ласки,
на разпиляно безумие.
Помня те сред величието на грохналите нощи как трепериш
в ръцете ми – божество безименно, непознато, нечакано,
с тънички пръсти как галиш разплаканите ми коси,
мое лунно момче
с изтощено сърце,
с неописуема грация световете въртиш,
докато се превърна във сняг
или просто свърши времето в мене.
Само любовта може да расте,
докато болките опитомени
се гушнат на топло между нас и
от сладост заченат.