ХуЛите - Метаморфоза

Душата си облякох във мъгла,
очите си забулих в облак тъмен,
но нещо в мен отвътре засия
и се пробудих точно на разсъмване.

Едно огнище разгоря се в мен,
възкръснало от минали страдания.
Душата ми, помръкнала във плен
отдаде се на шеметно мечатние.

За миг възкръснах. И за миг горях
от обич приласкана и усмихната.
Човеко, само днес на този свят
си жив и пълен с обич до поискаване.