ХуЛите - Запалих свещ

Във кофичка със пръст
от твоята могила,
Защото знаеш
Бог отне нозете ми
и не мога
до гроба ти да ида, мили,
да те прелея,
цвете да ти сложа,
да те попитам,
как без теб да доживея?
И тая курва – черната земя,
По-топло ли
от мене те прегърна,
Та вече в къщи не се върна?

И във последния ти път
Не те изпратих, мили.
Горилата, оная черна колесница,
от моята прегръдка те изтръгна...
И стъмни.
Зла глутница сърцето ми заръфа
И чух вълчица с моя глас да вие.
В тоз черен юли и неделя черна,
Душата ми откъсна се от мене
И вкопчи се в студеното ти тяло.
Тъй дълго във безсмъртие се вричахме.
Какво бе туй, тъй пакостно обичане?!

Не беше то процесия погребална.
А шествие,
Парад на гладните и онеправданите.
Три ангела, три внука
Водеха парада
Със кръста, със венеца,
Със ордените и медалите.
А музикантите до вечният ти дом
За тебе свиреха „Интернационала”,
Защото ти бе чедо пролетарско
И на стоте един
По чест, човечност, обаяние...
И вместо опело,
Куршумите разплакани пищяха,
Че цял живот достоен бе войник
На майчица България .

Юли 2016
Гена Белякова