Не-делна среща с Океания

Автор: daro
Дата: 10.09.2016 @ 12:03:10
Раздел: Поезия


Опитвам да те проумея,
мъничка моя…
Семейството ли? –
отместихме го настрани.
Изпи сърцето ми небето.
И затова те моля –
разпъвай ме
единствено с очи!

Вървя, уж след детските ти мечти,
а по своето дъно ходя,
между раците с остри клещи.
Едничка тежест остана,
преди да я срежат…

и в твоите слънчеви дни
да полети бялата песен
на Джонатан Чайката.

Този текст идва от ХуЛите
http://hulite.net

URL на тази публикация е:
http://hulite.net/modules.php?name=News&file=article&sid=185833