Тежкият възторг да бъдеш жив
Автор: mariq-desislava Дата: 27.08.2016 @ 16:05:52 Раздел: Други ...
Като жреци са полегнали
дърветата с есенни тела,
а тебеширеният Бог от асфалта
смига ласкаво, приел формата
на нащърбено слънце.
Небето все така си ругае пияно
и отрязва крилете на всеки,
дръзнал да го опитоми.
Аз съм си най-верният всъдеход -
и да пребродя всички прашни галактики,
пак ще си остана ръждясала звезда,
старателно прикрила бокала древен
на единствения страх човешки,
че няма да ни има и отвъд.
Жертвеният танц на живота
е безкрайна репетиция,
защото няма нищо,
нищичко оттатък,
освен една стиска
любов за из път.
|
|