Жените_Лия_тридесет и първа глава

Автор: tvoiapoznata
Дата: 30.07.2016 @ 14:49:14
Раздел: Романи


Тръгнаха веднага към София.
Лия беше притеснена.
Не си остави време за почивка.
Едва наближаваше пет сутринта, тя не беше мигнала и секунда, но заяви твърдо, че ще спи в колата. Мъжете не посмяха да й противоречат.
На няколко километра от Академията те все пак спряха. Лия беше спала непробудно през целия път. Сега влезе във фоайето на малък бутиков хотел в центъра на София, за да се освежи. Нямаше да позволи на Троицата да я видят уязвима.
След около час се върна поосвежена. Носеше спортна черна риза и светли дънки. Лицето й все още носеше белезите на умората, но не и очите й.
Лия гледаше сурово, почти жестоко. Боян и Бранко я последваха мълчаливо.
Наближиха Академията Лори. След две години, тя отново се връщаше в родния си дом. Боян се беше свързал със Сергей, но той настоя да се срещнат в Академията и да говорят пред Лилия и Андрю. Лия не беше доволна от този развой на събитията, но нямаше избор.
Не искаше да се изправя срещу Троицата. В края на краищата това, което имаше да каже засягаше Сергей. Не й трябваше мнението на другите двама. Но накрая се примири. Тя наистина нямаше време. Владимир не й беше оставил такова. Щеше да каже каквото има и щеше да си замине. Дори нямаше да преспи там. Погледна Бранко и Боян. И двамата бяха потънали в мислите си. Мрачни и начумерени. На тях им беше още по-неприятно, че се връщат в София. Усещаше го и съжаляваше, че тя беше причината за развалянето на отношенията между Троицата и нейните хора.
В Академията беше спокойно. Пуснаха ги без предварителни уговорки. Разбира се. Никой нямаше да спре дъщерята на Аликзандър Лори-младши.
Лилия посрещна дъщеря си на двора. Беше сама. Лия й се усмихна със свито сърце. Прегърнаха се, без да кажат нищо. Лилия поведе дъщеря си към сградата на сянка. Лия накрая проговори.
- Къде са Андрю и Сергей? – кайка й се усмихна нежно.
- Сергей ми каза,че искаш да говориш с него. Много ли е спешно?
- Сега, след като вече съм в Академията, мога да поотложа малко разговора.
- Добре. Защото се налага да изчакаме Андрю. Довечера в 8 ще вечеряме заедно, ако не възразяваш.
- Къде е той?
- Чакам го да се върне от Швеция.
- Нямаше нужда да викате и него по спешност. В края на краищата ми трябваше само Сергей. – Лилия се усмихна загадъчно.
- Андрю все още е директор на Академията и твой домакин. Не можем да го пренебрегнем. – Лия завъртя очи отчаяно.
- Умирате си да научите какво е станало, нали? – Лилия се засмя искрено.
- Да, така е. Знаем, че Владимир е бил в Турция. Тази информация е достатъчна сама по себе си да подпали фитила. Не мислиш ли? – Лия се въздържа от поредната си хаплива забележка. Лилия я погледна с топлите си тъмни очи. – Липсваше ми, малката. Толкова много ми липсваше...
- Значи ще се видим на вечеря в осем.
- Да – кимна Лилия – В осем.
- Къде е Сергей?
- Тренира в залата.
- Ще потренирам с него.
- Разбира се. – Лилия се оттегли, като остави дъщеря си сама. Лия не се поколеба. Отправи се директно към спалнята си.
Лия се огледа в апартамента. Нищо не се беше променило, освен факта, че същия блестеше от чистота. Явно през годините Лилия не се беше отказала от идеята, че детето й ще се върне тук.
Лия отпъди тъжните мисли от главата си, взе на бързо един от спортните си екипи и се спусна към залата за тренировки. Набра Майк в движение. Той, разбира се, започна без предисловия.
- Говорих до сега с Бранко.
- И?
- Какво „И?”. – Тросна й се той. – Чакам нарежданията ти.
- Остави Олег в базата и ела, ако искаш. – Майк се замисли. Замълча за доста дълго. Накрая промърмори разколебано.
- Имаш ли нужда от мен?
- Не особено. Тук съм с Боян и Бранко. А и знаеш отлично, че в Академията никой и нищо не ме заплашва.
- Да бе! – Промърмори Майк. – Ако нямаш нищо против, предпочитам да остана с Олег.
- Майк – Лия въздъхна. – Невъзможен си. Но, добре. Остани, като искаш във Варна.
- Ще те посрещна, като тръгнете да се прибирате. Ще се чакаме в Бургас.
- Добре. – Лия се усмихна и поде с примирителен, почти сестрински тон.
- Знаеш, че не можеш да им се сърдиш вечно, нали?
- Аз служа на теб, не на тях. И ще направя, каквото ти ми наредиш. Това не е сърдене. – Момичето въздъхна.
- Да, Майк, ще трябва да поговорим по този въпрос, но не сега. Оставям те. Смятам да потренирам.
- С кой?
- Със Сергей.
- Боже! Дано не те претрепе.
- Ще внимавам с новините, които му нося. Обещавам!
- Добре, защото не е от най-тактичните.
- Майк! – Лия се засмя на глас. – Ще оцелея. Хайде, до скоро!
Лия затвори телефона и се озова в залата. Сергей беше сам. Тя се загледа в исполина пред себе си. Още настръхваше, като го видеше. Сергей нямаше остаряване. Беше като желязо. Единствено прошарената му коса издаваше истинската му възраст. На колко беше реално? Лия не знаеше. Може би към 50-те. Сергей я усети и се обърна към нея. Светлите му очи грееха, като топено желязо, устните му бяха стиснати упорито. Капки пот бяха избили по цялото му тяло. Той я изчака да се приближи и чак тогава се усмихна.
- Добре дошла, скитнице.
- Добре заварил, страннико. Хубав и мил поздрав. – Сергей кимна уморено.
- Напомняш ми на баща ти. Винаги.
- Знам. Трябва ли ти спаринг партньор?
- Трябва ми бутилка уиски. Но като те гледам, ти май имаш нужда от тренировка.
- Не подценявай хората ми, Сергей. Ще е голяма грешка. – Лия вече беше заела отбранителна позиция. Сергей се подсмихна.
- Да ги видим тези твои хора...- Мъжът нанесе изненадваш удар, толкова бърз, че на Лия не й остана нищо друго, освен да отскочи назад изненадано. Това беше само за секунда, след това тя се стегна и нападна Сергей на свой ред. Сергей беше в пъти по-подготвен от нея и за малко да я докопа в мечешката си хватка, това щеше да е фатално и жената го знаеше. Започнаха и двамата да се дебнат и нападат предпазливо. Сега, когато моментът на изненадата беше отминал, всичко зависеше от опита и техническите им умения. Лия нямаше да се даде лесно.
След време, тя усети много точно момента, в който силите й я напуснаха тотално. Беше изцедена, едва дишаше и беше сигурна, че започва да й причернява. Щеше да се предаде. И в този момент, Сергей вдигна ръце. Беше не по-малко изтощен от нея. Едва се движеше, плувнал в пот. И двамата рухнаха на тепиха, загледани в тавана. Сергей проговори пръв.
- Убивам за масаж. – Лия се засмя.
- Ти правеше хубави масажи.
- Не и днес. Не и в това състояние, в което ме остави. Браво, момиче. Би се като истинска Лори.
- Аз съм истинска Лори, стари мърморко.
- Мърморко, а?
- А аз си мислех, че Андрю е романтичния. – Лия се засмя бурно, като предизвика силна конвулсия в корема. Преви се от болка, но не можа да спре да се смее. Сергей промърмори.
- Да, Андрю е самата романтика. Ще имаш щастието да му се насладиш в действие тази вечер. – Лия стана сериозна и въздъхна.
- Как можа да ми го причиниш, Сергей?
- Какво, момиче? Страх те е от Троицата?
- Да, страх ме е от Троицата.
- И така трябва. Изгуби се за две години. Едва не разби сърцето на Андрю.
- Сами си го заслужихте.
- Да кажем, че не очаквахме да проявиш такъв инат.
- Голяма грешка.
- Очевидно. Е? И какво? Уреди си добре живота. Не си ли доволна?
- Не! Вие се намесихте в него без да ме попитате.
- От това ли си обидена? Че ние постоянно постъпваме така. Не съм чувал Лилия да иска позволение за някое от решенията си.
- Ето виждаш ли? Вашата арогантност граничи с безумие.
- С безумие? – Лия избухна в смях. Сергей беше направил комична физиономия. Той, както винаги приемаше всичко с ужасно заразителна ирония. Мускулите вече я боляха ужасно. Сергей изведнъж промени тона.
- Ще ми кажеш ли каква беше тая каша с Владимир? – Лия също стана сериозна, но му отговори веднага.
- Срещнахме се в Турция.
- Подозирах го.
- Говорихме за теб.
- И това подозирах.
- Иска да стъпи в Европа.
- Лия! – Сергей се поизправи, за да я погледне право в очите. – Това са елементарни тактики помежду ни. Да кажем, че съм предугадил намеренията му. Какво не ми казваш? Защо е решил да намеси теб? И недей да шикалкавиш. Знам, че си добра в това, малката.
- Да кажем, че е искал да ме види. Все пак спим заедно от време на време. – Лия го изтърси с толкова невинен тон, че мъжът буквално онемя.
На Сергей му трябваха минути да се свести. Беше шокиран. Легна внимателно отново на тепиха и хвана главата си с две ръце. Лия го чакаше търпеливо.
- По дяволите, момиче! По-лоша си от Алек. Много, мног по-лоша!
- Искаше истината? На ти истината!
- Искам да мога да те хвана и да те заключа. И да не те пусна до края на живота ти.
- Такава трябваше да е реакцията на Андрю, не твоята.
- Подозирам, че няма да посмееш да заявиш такова нещо на Андрю.
- Не, прав си, няма да мога.
- Ето. Виждаш ли? Само мен тормозиш. Много съм те разлигавил.
- Първо искаш да се скриеш зад Троицата и само пред тях да ти кажа какво иска Владимир. След това ми задаваш въпроса какво сме правили? Не, Сергей, не мога да не шикалкавя. Няма да ти дам коз срещу себе си, за да можеш да обмислиш как да ме нападнеш до довечера. И няма да ти кажа нищичко, докато не се съберем всички заедно. – Сергей замълча ядосано.
- Човек трябва да се пази от теб. Жив дявол си, малката.
- Това е истината. Исках да говорим насаме, много исках.
- Добре, говори ми. Не от мен трябва да се пазиш и го знаеш отлично. Аз съм тактик, Лия, действащ агент съм, за Бога. Кой ще те разбере по-добре от мен? – Лия въздъхна.
- Владимир искаше да ме предупреди, че ще стъпи в Европа. Ще мине като валяк през България. И ти ще го отнесеш, любими мой! Ще го отнесеш, защото той ще те изненада. Не знам с какво, но те превъзхожда.
- И избра ти да ми го кажеш?
- Да, защото знае, че съм ти слабост. И се надява да те ядоса до болка. Дотолкова, че мъжкото ти его да замъгли трезвата ти преценка.
- Няма да успее.
- Мислиш ли? Ти побесня, като ти казах, че спя с Владимир. До колко си убеден в момента, че си по-добър от него? Все пак той се възползва от малкото ви момиченце? Не би ли желал да го поставиш на място? Поне за малко? – Сергей отново се изправи и погледна ядосано Лия.
- Виждам на къде биеш, Лори. Може и да си малкото ни момиченце, но умът ти сече като бръснач. Няма да пренебрегна предупреждението ти и няма да позволя яда да замъгли разума ми.
- Това значи да свиеш платната и да изчакаш. Нали разбираш?
- Разбирам. В замяна искам и ти да ми обещаеш нещо. – Лия се усмихна тъжно.
- При вас нищо не е даром, дори и да се опитам да ви измъкна задниците.
- Мери си приказките, момиче.
- Какво ще искаш в замяна?
- Искам да ми обещаеш, че каквото и да се случи, ти ще останеш във Варна и няма да се намесваш в тази помия.
- Искаш много от мен, Сергей. Аз вече съм намесена.
- Не, не си!
- Нищо няма да ти обещавам. Не ме помолихте за разбиране, когато ме отрязахте от Академията. Не очаквай разбиране от мен и сега. Аз също живея в България и имам бизнес интереси тук. Ако Владимир припари до Варненското пристанище? Ще се изправя срещу него.
- Лия, невъзможна си.
- По-скоро арогантна. Това познато ли ти е?
- Не си прави шега с такива сериозни работи.
- Повярвай ми. Далеч съм от идеята да се шегувам. Но ти повтарям. Вече не работя за Троицата. Нищо не ти обещавам.
- Ето защо ми трябваха Лилия и Андрю. Разговорът ще продължи довечера. Нали знаеш? – Лия въздъхна.
- Не съм дошла да ме нападате.
- Знам.
И двамата направиха опит да се изправят. Телата им бяха изстинали и мускулите им започваха да се сковават болезнено.
Лия едвам се добра до съблекалнята. Огледа се отчаяно. Мускулите й бяха най-малкия проблем. Цялата беше насинена и в драскотини. Ударите на Сергей не бяха от най-щадящите. Прекрасно, почти си представи физиономията на Боян. Нямаше да е доволен. Но тя беше доволна. Имаше нужда от як тупаник, такъв, какъвто нито Боян нито Майк, нито някой от другите й хора можеха да си позволят. Сергей й беше помогнал да се разтовари от напрежението така, както само той можеше.
Взе най-дългия и труден душ през живота си. И той не й помогна особено. Когато се озова отново в салона, вече не бяха сами. Сергей, също изкъпан и с дебел анорак на гърба си говореше с Боян. Боян вдигна поглед към Лия и стисна устни ядно. Лия му се усмихна в отговор. Той промърмори.
- Претрепали сте се, дано да сте доволни. – Лия му отговори бодро.
- Такива са рисковете на добрия спаринг.
- И как ще слезете довечера на вечерята?
- Ще се оправим. Не ни е за пръв път. – Боян остави Сергей и направи нетърпелив жест на Лия.
- Ела! Ще те разтрия малко. – Лия буквално се свлече на пейката. Боян се зае да я разтрива. Знаеше, че момичето ще заспи. Остави я. След минути тя вече се беше отнесла. Боян я зави с дебело черно одеяло и седна до нея замислен. Щеше да я пази, щеше да бди над съня й, както беше правил неведнъж.
Половин час преди срещата Боян и Лия крачеха бодро към трапезарията. Водеха разговор и бяха съсредоточени. Боян я погледна намусено.
- Каза ли му за намеренията на Владимир?
- Казах му.
- И?
- Обичайните глупости. Не ми било мястото тук. Иска да се покрия във Варна и да не се намесвам помежду им.
- Владимир няма да говори чрез друг.
- И Владимир не е прав.
- Да, но не му пука.
- Извоювал си го е.
- Нещо се мъти, Лия. Мога да го усетя. Сергей не ти казва всичко.
- Сергей не ми казва нищо, Бояне. Това „Пази се!” и „Не се намесвай!” стана като поздрав за добър ден между нас. Знам, че крие информация. Но няма да ми кажи нищо, което не иска. В това е много добър.
- Сигурен съм, че е така. Но не спирам да мисля за Сергей. Ти нали каза, че Владимир не е припарвал до територията на България.
- И двамата знаем, че е така.
- Значи Сергей се е намесил в неговата. И Владимир е бил прав. Сергей дърпа дял в оръжейния бизнес.
- Владимир иска да го отстрани преди да е станал сериозна заплаха.
- Така мисля.
- Не бързай, Бояне. Нямаме никакви доказателства. А и всички знаят, че Сергей има гръб. Владимир не е толкова глупав, нито е толкова силен за да предизвика открито Лилия Лори.
- А кой е казал, че ще действа открито? – Лия се замисли. Не й харесаха разсъжденията на Боян. Но не можеше да не се съгласи с тях. Какво, за Бога, си мислеше Сергей като предизвикваше така Владимир Петров. И какъв коз имаше самия Владимир? Боян продължи да разсъждава на глас.
- Притеснява се за връзката ви.
- Какво? – Лия се обърка. Това нямаше отношение към досегашния им разговор. – Нямаме връзка.
- Имате. За добро или за лошо, имате здрава връзка, Лия. И не е сега момента да се правиш на дете. Можеш да се възползваш от това.
- Какво намекваш, Бояне.
- Не намеквам. Казвам ти. Ти още го обичаш. А Владимир? Става му прекалено трудно да живее далеч от теб. Познавам такива мъже, Лия. Силни мъже със силен дух. Трудно се поддават на манипулации, но допуснат ли слабост? Ти си го разтърсила, мила. Той ще те следва до гроб. Можеш да се възползваш от това.
- Защо ми казваш тези неща? – Лия ставаше подозрителна.
- Защото искам да си уверена, когато се изправиш пред Троицата.
- Толкова зле ли изглеждам?
- От както говори с Владимир? Приличаш на призрак.
- Благодаря.
- Искрен съм.
- И как това ще ми помогне тази вечер? Не те разбирам, Бояне.
- Ооо, разбираш ме, скъпа. Много добре ме разбираш. Ти не си сама. И не говоря за себе си и Бранко.
- Искаш да ги манипулирам? С това, че Владимир ме обича?
- Ти ще решиш как ще се възползваш от този коз. Просто ти напомням. А и може изобщо да не се наложи да прибягваш до него.
- Не си вярваш, нали?
- Само напомням, скъпа. Нищо повече.- С това Боян прекрати разговора. Вече се бяха озовали в просторната трапезария. Там ги чакаха останалите.
Бранко се отправи към тях непогрешимо, Лилия говореше с Андрю, но прекъсна разговорът си веднага, за да се отправи и тя към новодошлите. Андрю и Сергей останаха по местата си, сериозни. Сергей беше с белези по лицето и двете си ръце, Лия беше сигурна, че не изглежда по-добре от него.
Лилия ги достигна и буквално отмъкна дъщеря си от Боян.
- Прекрасна си, скъпа.
- Пребита съм.
- Повярвай на майка си. Не ти личи. Сияеш. – Не беше вярно, Лия беше притеснена, но прие комплимента с лека усмивка. Лилия беше решена да я предразположи и щеше да успее. Лия проследи Боян, който се отдели да говори с Андрю.
- Всички са малко начумерени тази вечер. – Жената се стресна от гласа на майка си. Беше се отнесла. Отговори й механично.
- Сякаш не съм го очаквала.
- Сергей нищо не казва. Решил е ти да говориш първа. – Лия се усмихна леко.
- Да, няма да ме улесни по никакъв начин. Той как е?
- Имал лека мускулна треска.
- Лека?
- Така казва. Но знам много добре как се чувства. Браво. Геройка си. Победила си го. – Лия се усмихна но не коментира. Влязоха в салона за хранене. Мина с майка си през цялата трапезария, като не спираше да се усмихва на учениците. Усмивката й се скри от лицето в мига, в който пристъпи в малкия изолиран салон, където щяха да вечерят.
Бранко беше прав. Лилия се усмихваше топло, както винаги, но беше единствената. Боян и Андрю бяха начумерени. Сергей беше нетипично сериозен, Бранко зае отбранителна позиция зад гърба на Лия. Тя изгледа всички бавно и студено. Лилия се намеси бодро.
- Хайде, скъпа. Ела да хапнем. Момчета? После ще говорим в моя апартамент. – всички се подчиниха механично. – Лия пое с благодарност протегнатата ръка на майка си. Бранко плътно я последва. Лия седна срещу Андрю и Сергей, Боян и Бранко стояха от двете й страни. Лилия не се предаде. Искаше да разведри обстановката и никой не се съмняваше, че ще успее.
- Чух, че сте се поступали със Сергей. – Поде тя бодро.
- Да. – Лия се засмя. – "Поступване" е меко казано.
- Много меко казано. – Промърмори и Сергей. – Това момиче ми строши костите. Не смея да си почина след тренировката. Страх ме е, че седна ли, няма да мога да стана.
- Остаряваш, друже. – Неочаквано се включи и Андрю. Тонът му беше почти дружелюбен. Дори чертите на лицето му бяха поотпуснати.
- Остарявам, а? – Не се съгласи Сергей. – Да я беше видял ти. Изказах лични поздравления на Боян веднага след тренировката. Лия е в превъзходна форма.
- Да. – Включи се Боян. – Доста е добра на тепиха.
- Аз чувам и друго. – Лилия се обърна към дъщеря си. – Постигнала си забележителен напредък с корабостроителницата. Ще ми повярваш ли, че всеки един от борда се изреди лично да ми се оплаче от теб. Нарекоха те как ли не. Безскрупулна, жестока, недалновидна...
- Не се и съмнявам.
- Поискаха официално да се заема отново с управлението на корабостроителницата, след като си им заявила, че акциите ти не са за продан. Било им по-лесно да работят с мен. – Лилия въздъхна театрално. – Имах си аз. Та аз не се вясвах на събранията. Оставях ги да си правят каквото искат. – Лилия погали ръката на Лия. – Гордея се с теб, скъпа. И Алек щеше да е горд с постиженията ти. – Лия се усмихна на свой ред.
- В края на краищата Академията ме направи човек. Готова съм да стъпча всеки, който ми се изпречи на пътя.
- Казах ти – обади се Боян. – Бизнесмените не са по-малко опасни от терористите. Особено, когато им бъркаш дълбоко в джоба.
- Прав беше. Не мога да отрека. Радвам се, че ме посъветва да се заема с това, Бояне. Наистина. Лилия я погледна сериозно.
- Ти не помниш, малката, но като дете не се отлепяше баща си. Обожаваше морето и огромните кораби. Вместо играчки си играеше с миди и черупки.
- Не помня.
- Не, беше прекалено малка. Но не се измаряше. Ставаше преди Алек и го чакаше да отивате заедно на работа. – Лия се усмихваше.
Вечерята продължи в същия тон. Спокойно и почти нормално. След вечерята всички се насочиха към апартамента на Лилия. Лия си спомни друга подобна вечер, когато в същия този апартамент видя за пръв път Нейтън. Даде си сметка, че тук се събираха само, когато Лилия се чувства уязвима. Тук, на спокойствие, с най-доверените си хора, тя намираше вътрешен мир.
Лия се усети, че Нейтън й липсва. Погледна майка си и попита.
- Къде е Нейт?
- По работа в Стокхолм. Липсва ли ти?
- Много.
- Да, за съжаление той липсва на всички ни. Напоследък е като совалка помежду ни. Не се спира и постоянно е в движение. Но се надявам скоро да го видиш. Аз самата не го виждам често.
- Какво е станало?
- Сама можеш да се досетиш. - Лия се загледа в мъжете, които вече разливаха уиски в чашите, говореха си тихо и кротко, и отпиваха от силния алкохол. Погледна отново майка си.
- Не е одобрил решението ви относно мен. Ядосал се е, че ми отнемате наследството и, че ме проваляте като ръководител на Академията. Ядосал се е, че се влияете от решението на роднината на убиеца на Алек...
- Доста точна формулировка. И, разбира се, не изрече нищо от това на глас. Започна да избягва компанията ми и това много ми тежи.
- Какво е оправданието му да нарани Кралицата?
- Имал много работа.
- Защо не ме потърси? – Лилия изгледа сериозно дъщеря си в очите. Лия се усмихна.
- Не е искал да предава доверието ти.
- Не. Лоялен е до гроб. Не може да извърши предателство, пък било то и в защита на собствената ми дъщеря.
- Съжалявам.
- И аз. Но не можех да постъпя по друг начин.
- Но очакваш да се боря срещу решението ви.
- Да, не очаквам да се примириш. Но сме прекалено силни за теб, скъпа.
- Предполагам. – Лия се усмихна тъжно.
- В края на краищата те направих богата и влиятелна бизнес дама. Не съм сторила чак такъв грях, като те дистанцирах от убийствата.
- Надявам се, много се надявам, че си правиш шега. Наистина. И двете знаем какво ми костваше това. Склонна съм да се съглася с Нейтън. Бях откъсната от вас, майко. Не само от наследството си.
- Сама реши да не се връщаш тук.
- Изолирахте ме.
- За твое добро. – Лия се извърна рязко. Тази реплика дойде от устата на Андрю. Той отново беше мрачен.
- Няма да се разберем по този въпрос, Андрю. За това ти предлагам да не го повдигаме.
- Добре. Да повдигнем друг въпрос, тогава. Какво, за Бога, правиш с Владимир в Турция? – Това беше толкова абсурден въпрос, че Лия едва не прихна .Едва сега си даваше сметка колко е афектиран Андрю. Стана й жал. Този човек я обичаше като собствено дете. Сергей изпревари отговора й.
- Внимавай, малката. Внимавай как се шегуваш със ситуацията. –Лия се усмихна жестоко.
- Повярвай ми, Сергей. Не смятам да давам обяснения на никого.
- Лия не те нагрубявам. Не те и притискам. – Андрю смекчи тона. – Просто Владимир е способен да ме изкара извън нерви.
- Това вече не е мой проблем.
- Защо се свърза с теб?
- Защото сте прозрачни като стъкло. За това! Много добре знае как да ви манипулира, Андрю. Вие му дадохте тази власт.
- За Бога, Лия. Никой не е искал да те хвърля в ръцете на най-големия ни реален враг. Нито пък сме очаквали да се срещнете изобщо. Сама помниш какви бяха обстоятелствата около запознаването ви. По дяволите. Та ти си единствено дете на Алек. Как можехме да постъпим по друг начин? - Лия не реагира. Гледаше Андрю студено и спокойни. Другите следяха диалога между двамата, но съвсем не бяха спокойни, като Лия. Израженията варираха от притеснени и загрижени, до открито недоволни. Лия извади бавно мобилния си телефон и го подаде на Андрю. Той го пое, обърка се за секунда. Но само за секунда. След това побеля като платно.
- Какво е това?
- Знаеш какво е това.
- На Владимир е, нали?
- Да.
- Какво прави при теб, Лия? Защо си допуснала да има връзка с теб?
- Защото така искам, Андрю! – Андрю помръкна. Лия не му даде време да се съвземе и продължи. – Прав беше. Независимо от обстоятелствата, Владимир беше първия мъж в живота ми. През тези десет години не нарани нито веднъж мен, нито пък близките ми. – Лия натърти последното – Нямам основание да се оплаквам от политиката му. Той ме пазеше не по-зле от вас. Пази ме и сега. Да, аз ще поддържам контакт с него. И не! Вие няма да ми се месите повече! Вече не съм на 14 години. – Андрю помълча известно време, след това се обърна към Лилия изморено, все още бял, като платно.
- Имам нужда от малко чист въздух. Ще се върна до края на вечерта. Извинете ме. – И си излезе. Никой не го спря.

Този текст идва от ХуЛите
http://hulite.net

URL на тази публикация е:
http://hulite.net/modules.php?name=News&file=article&sid=185442