ХуЛите - Небесен рейд

Вчера, дето вече е билО,
си остава вечно, като спомен.
Днеска си е истинско крило
да политна с кръста си поломен.

Тук остава суетата в храм
с разтопен от свещите ми восък.
Дрипава, душата ми от срам
бяга от живота сив и плосък.

Непокорният ми дух кове
любовта ми земна към звездите.
Пак на път сърцето ме зове
и повдига чувствата в гърдите.

Там душата ми ще посади
звездната любов на духовете.
Уморена тя ще поседи
дОкато четат ми стиховете.