Иронии на любовта (северозападна поема)

Автор: gringo
Дата: 01.04.2016 @ 20:57:57
Раздел: Нъ чис бългЪрски


„Че сърце глава не пита,
то е птичка дяволита:
дето иска, се пилее,
дето иска, там ще пее.”
„Луди-млади”, П.К. Яворов


Пешо мандръфуца
кака Кина куца,
викам му на Пешо:
„Чуй ма бе, келешо,
имаш булче – капка,
схрусквам я на хапка,
а ти, нерез, одиш
Кина да онодиш!
Що така бе, Пеше?!”
Пеше врат си чеше,
дзвери се, подсмърча,
чело си набърча
и ми отговара:
„Кака Кина барам,
че ми е по-сгодна
и мома народна -
напреко не дума,
а па мойта чума,
вънка - гиздосия,
а отвътре - змия!
Като тъ погледне -
залък ти приседне,
стесни ти се гърло -
ни ракия върла,
ни червено вино
тамъ ще да мине -
мамата му д…ба,
змия ка да е…а?!
Друга си е Кина –
кат сме си двамина
ми съ ни обажда –
саму се нагажда,
сипне у чашето,
барна и дупето,
а кат мъ загледа -
ставъ ми на греда –
цел ден я мандръсам,
докат я покъсам…
А она съ смее,
песен ми запее –
кеф бе!!! С нея, братко,
сичко ми е сладко,
куца тя че била,
нищо - мен е мила!...
А ти мойта змия
ако щеш – зими я,
щот шъ бегам с Кина
ази у чужбина.”

Нищо не отвърнах,
сал назади свърнах
в друмо – оттогава
аз акъл не давам.

Този текст идва от ХуЛите
http://hulite.net

URL на тази публикация е:
http://hulite.net/modules.php?name=News&file=article&sid=184032