ХуЛите - Четиристишия 35

…
Защо ли дните ми загубват тайнството си?
Навярно в лабиринтите на самотата ги плаши нещо.
И как без него аз сега
да разчета знаменията на водата?
…
В самото утро още
на слънцето очите са напрашени
от бурята на моите тревоги.
Задавено от прах то кашля върху мене.
…
В часа съдбовен
ще различиш ли светлина от мрак,
когато с грозен вой
от тебе ще си тръгнат часовете?
…
И ето, познатата история –
пак с обещания за светло бъдеще
убиват настоящето и поругават
доброто в мен, и вярата ми в ближния.