ХуЛите - Съпружеско откровение

Уморих се вече да те мразя,
злоба да попива моят ум,
гняв да ме облива на талази
и като в законите на Крум

мислено да ти троша ръцете,
че открадна мойте младини –
и след век за радостта отнета
нищо теб не ще оневини.

Зная, че се радвам на взаимност,
че сравняваш ме с Маркиз дьо Сад,
че си с аргументи „легитимни”
как живота ти превърнах в ад,

как те трансформирах във робиня
на бита, на самовлюбен тип,
че гласът ти глас е във пустиня
и ... избухваш в истеричен хлип.

Ако си мълча, не е случайно,
а закономерно е дори –
лудият, твърди ли че е чайник,
най-добре със него не спори.