ХуЛите - Живот на глас

Изгаряйте! Дори зелени,
четете винаги на глас
"неясните" произведения
на гениите преди вас!

Иван Динков "Диалог"

Все по-тихо живеем.
И все по наум.
Да се смеем не смеем -
да не вдигаме шум!

Да не ни набележат,
да не ни заклеймят,
нечий мерник прилежен
да не ни хване в гръб.

С жаден крясък се раждаме,
с вик за този живот.
Да сме тихи насаждат ни
със равнинен подход.

И натъпкват ни здраво
във умерен калъп
и ни шъткат и равнис -
извисиш ли глас - шшшшшшшт!

А не си ли еднакъв -
в мише сиво и тон,
ставаш лош, непонятен,
неприятен за фон.

Предпазливо живеем.
Шепнем и си мълчим.
Не държим, не умеем
ярко да изгорим.

Ярко да се разказваме,
някой да заслепим.
Да сме себе си, някак
днес да се заявим.

Равни, сиви, непразнични,
(как без ах! и без джаз?)
Хей, мъждукащи лампички,
да живеем на глас.