ХуЛите - Ехо от летен залез

Много скъпо ми струва това непреструване...
...
Не по-скъпо от слънцето!

Предпочитаното сбогуване
е червеният летен неописуем залез.
Сочен като череша,
бавен като оазис.

Гладък. Объл и перлен.
Плъзва се и потъва.
С него тръгва сърцето ми.
В гърлото плач набъбва.

Леко здрачът загърля
сенките ни лилави.
Не потъвам в зеленото
и в очите ти не се давя.

Руква нощ и ехтят
отраженията по стъпалата.
Отдавна ти си ми път
и истина за отмятане.

Аз съм ти нож и цвете,
белег от стара рана,
падналата комета,
която при теб остана.

Отдавна си ми отдаденост.
Даденостите са надвзети
и няма разлика.
Равни са
на тревите поетите.
Равни са на небето
подир което тичат.

Сенките...Силуетите...
Ехото на обичам