ХуЛите - Жалбите на Анакреон (2)

"...Но то, нали си е от Лезбос,
красивия - се подигра
на побелелите ми власи,
отвърна погледа от мен,
по други някой се зазяпа..."
Анакреон

Мечтите цопнаха в помийна яма,
надеждите опасоха кози,
гръбнакът се изви в дъга голяма
и мъдро днес към залеза пълзи.

О, пориви!... О, нощи на омая!...
О, луда младост - дивен елексир!...
Едва сега разбрах, че бил съм в Рая,
когато се превърнах в дърт вампир!

По дяволите сбръчканата мъдрост!
Единствено е мъдра младостта -
до мен едно момиче златокъдро
погледна ме, ала... не ме видя...