ХуЛите - Спектакълът

И този ми ден- в календара ми вписан,
отваря ми пътя към залез смирен.
И аз във тревоги фатално улисан
понасям вината просмукана в мен.

Парливите истини в кръг ме затварят
и градската пустош не иска да спре.
А земните порти ачик се отварят
и чудото вече до мен ще опре.

И хиляди хора салона напускат-
не искат да гледат безсмислен двубой.
Програми без смисъл отгоре ни спускат,
мъже и жените налитат на бой.

Светът е за мене отдавна безсмислен
и залезът само ме чака смирен.
А в този театър, от дявол замислен,
спектакълът вече е двор разграден.