Eдинак
Автор: katbalu Дата: 06.01.2016 @ 23:40:53 Раздел: Поезия
Сцена – старата гора.
Той – ловец, а тя – сърна.
Вълк ги дебне. Единак.
Бял под падащия сняг.
Спря ловецът. Изшептя:
„Лесно се лови сърна!
„Лесно се лови сърна!
Мръзне, ще се изтощи.
Виждам нейните следи…”
Ей я на – след миг крещи,
вдишва ледени игли,
в клони остри и трънак
врат преплете в своя бяг…
Чувал ли си как сърна
плаче жално?
Чуй сега…
А цевта, не се смили.
Лекичко се наклони
и на мушка бавно взе
пърхащото сърчице.
Но засече в миг и спря.
Сянка черна прелетя
и в ловеца зъби впи.
Вълчи. И го повали.
Леко старата гора
трепна с клонки. Зашумя.
Спомни си, как в пролетта
с дъх на люляк и цветя,
бродеха щастливо те –
тя – сърничка, то – вълче.
То от нея мляко пи….
Тя го пази и го кри…
И си порасти юнак –
вълк опасен. Единак.
автор: Екатерина Митева
04.01. 2016
|
|