Eдинак

Автор: katbalu
Дата: 06.01.2016 @ 23:40:53
Раздел: Поезия


Сцена – старата гора.
Той – ловец, а тя – сърна.
Вълк ги дебне. Единак.
Бял под падащия сняг.
Спря ловецът. Изшептя:
„Лесно се лови сърна!
„Лесно се лови сърна!
Мръзне, ще се изтощи.
Виждам нейните следи…”
Ей я на – след миг крещи,
вдишва ледени игли,
в клони остри и трънак
врат преплете в своя бяг…

Чувал ли си как сърна
плаче жално?
Чуй сега…

А цевта, не се смили.
Лекичко се наклони
и на мушка бавно взе
пърхащото сърчице.
Но засече в миг и спря.
Сянка черна прелетя
и в ловеца зъби впи.
Вълчи. И го повали.
Леко старата гора
трепна с клонки. Зашумя.
Спомни си, как в пролетта
с дъх на люляк и цветя,
бродеха щастливо те –
тя – сърничка, то – вълче.
То от нея мляко пи….
Тя го пази и го кри…
И си порасти юнак –
вълк опасен. Единак.

автор: Екатерина Митева
04.01. 2016

Този текст идва от ХуЛите
http://hulite.net

URL на тази публикация е:
http://hulite.net/modules.php?name=News&file=article&sid=182878