Необяздена

Автор: somebody
Дата: 12.11.2015 @ 17:30:50
Раздел: Поезия


Такава съм, обичам да обичам,
все срещах хубави, добри мъже,
пред погледа ми никнеха кокичета,
обяздвах смело расови коне.

А мен не могат да обяздят дива,
докато тичам боса във ръжта,
без капка страх от пареща коприва.
Препускам с вятър, в облаци, в дъжда.

Такава съм, не чакам обещания
за вечност, но пък съм умел ездач,
на времето, на дълги разстояния.
Почти като самотния бегач.

Този текст идва от ХуЛите
http://hulite.net

URL на тази публикация е:
http://hulite.net/modules.php?name=News&file=article&sid=182139