Необяздена
Автор: somebody Дата: 12.11.2015 @ 17:30:50 Раздел: Поезия
Такава съм, обичам да обичам,
все срещах хубави, добри мъже,
пред погледа ми никнеха кокичета,
обяздвах смело расови коне.
А мен не могат да обяздят дива,
докато тичам боса във ръжта,
без капка страх от пареща коприва.
Препускам с вятър, в облаци, в дъжда.
Такава съм, не чакам обещания
за вечност, но пък съм умел ездач,
на времето, на дълги разстояния.
Почти като самотния бегач.
|
|