ХуЛите - Обречени на есен

Мария събра във куфар
парчета родина,
изпреде сълзите в шевица
за майчина гръд,
отряза косите си свилени
преди да замине…
…последните майки тихо
на прага седят…

***
Добър вечер, майчице!
Седнала си вън,
сякаш, че листата
са капещи камбани.
Вчера ли си тръгна,
като розов сън
твоето момиче
и остана рана.

Вятърът те милва, майчице,
но с хлад,
есента е жълта –
като восък в църква.
Алчните се хранят
със сълзи и със глад,
а с кръвта на босите
се рисува кръста.

Ляга си мъглата,
майките не спят,
стиснали във скута
остатъци от лято.
Облаците бели
с децата им вървят-
последните деца
от ранено ято.

Добър вечер, майчице –
скръб и тишина,
в дланите ти плаче
неродена есен.
Нека чуем, майчице
твоята душа –
прокълната, майчице
да е черна песен!