ХуЛите - Градска разходка

В този слънчево-топъл следобед
ме привлече любимият град,
грабнах чантата, хукнах разголена
в сладка жега без никакъв хлад.

В този ден по любимите улици
съм решила да дишам света,
без посока прекрачвам ги милите,
извървявам любими места.

Падат жълъди, кимат дърветата
в моя стар, моя чуден, мил град,
всичко в него крещи: "Запомнете ме"
и китари далечни звънят.

Преминавам Дондуков и Руски,
пък Аксаков, Шишман, Венелин
помнят мои отдавнашни стъпки
и момиче от втория чин.

Идва есен, нарамила чанта
се завръщам години назад,
връзвам плитки, разлиствам тетрадки
и безгрижен изглежда денят.

Но си мисля не е ли опасно
пак да срещна онази любов,
празно място оставила в дясно,
а градът ми дали е готов

да поеме неказани думи,
стари стихове, смели мечти...
Не, не мисля, развързвам си плитките.
Ще походя, не ми се лети.