ХуЛите - Луд за супа, пистолет с мустаци или сън в лятна нощ

(из спомените на Джимо)

Спазвайки най-новите изисквания на ЕО, снабдявам писаницата си с етикет за потребителя:

"Продукт: писаница
Заглавие: Луд за супа, пистолет с мустаци или сън в лятна нощ
Съдържание: 1300 български думи, разказващи три истории. Първата не се препоръчва за лица под 18 години и членове на дружества за трезвеност. МЗ предупреждава, че третата може да навреди на психическото ви здраве!
Начин на употреба: Заемете седнало положение. С едната си ръка вземете чаша, в която предварително сте налели любимото си питие. Вдигнете чашата до нивото на устата. Наздраве и четете!
Внимание - писаницата е за еднократна употреба! След консумация я изхвърлете в отреденото за това място!"

Otus scops

Нощта срещу Еньовден. Часът - 23 и 33 минути. Годината - тя рядко има значение. В кристалната ми чаша - коктейл с мълчан джин. Джинът получих наскоро от град Лансинг, Западен Съсекс. Изпратиха ми го мои почитатели, членове на дружеството "Мълчаливи алкохолици" и следовници на култа към лятното слънцестоене. Самата чаша пък е специална изработка от непознат читател, чешки стъклодув. В момента е решително хладна - точно като ума на чекист. Омайна нощ! Дори и четирикрилият ми прозорец се е окрилил до шестокрил. През шестокрила влитат подвикванията на кварталния чухал (Otus scops). Те са отмерено призивни - морзови тирета с тройна пауза между тях, същински радиофар. Лека-полека позивните на чухала глъхнат и се разтапят в томителни трели:

Crazy
I’m crazy for feeling so lonely,
I’m crazy,
Crazy for feeling so blue.

Да, това е Patsy Cline. Десет дни преди Еньовден на 1961 г., автомобилът, в който пътува катастрофира. Челният удар е толкова силен, че Патси изхвърча от колата, разбивайки с глава предното стъкло. Следва едномесечно лечение в болница, но по челото й остават трайни белези. Артистичната й кариера налага да ги прикрива с грим и сложни прически. В 18:20 ч. на 5 март 1963, вторник, тази й обсебваща грижа завинаги отпада. Триместният Piper PA-24 Comanche, с който пътува към Нешвил, се разбива на 90 мили от летището.

Луд за супа
"О супо, възпей оня гибелен глад на Ахила!"

И аз като Патси съм крейзи. Първом луднах по лятната градинска супа на баба ми Полихрония. Особено ценен бе Еньовденският й вариант от Траката, издигнал се до величието на кулинарен шедьовър. Неговата подготовка започваше още подир първи петли. Първом се стъкмяваше огън от брестови цепеници. После в котлето се наливаше колкото трябва "мълчана вода". След втори петли баба Полихрония набираше в градината 77 и половина тревки, билки и зеленчуци - токущо огрени и благословени от Еньовденското слънце. Останалото е мълчание! Каква бе тази чутовна виртуозност, която от наглед простовати съставки раждаше кулинарно великолепие, сравнимо единствено с Баховите хорали! Рецептата за супата на баба Полихрония, както мнозина от вас се досещат, се пази единствено във Ватиканската библиотека. Не я дирете - от години статусът й в библиотечния каталог е неизменен: "Материалът е временно недостъпен". Уви, отдавна вече е недостъпна и баба ми Полихрония - дано и това да се окаже временно! Споменавал съм я често: тя хортуваше няколко езика, умело музицираше, членуваше в Руското ботаническо общество, а гозбите й бяха по-вълшебни от "Приказките на Шехерезада". Дълбоко вярваше в теорията на Опарин, че животът на земята се е зародил абиотично - от един първичен "бульон" с прости органични вещества. Продължителни и отличаващи се с мормонско постоянство химически и физически процеси, подобни на протичащите в бабината кухня, са предизвикали усложняване на тези вещества и сдобиването им с безценната възможност да се самовъзпроизвеждат. Именно в чест на Опарин, баба Полихрония бе назовала лятната си градинска супа "Първичен бульон". А котараците й неизменно носеха едно и също име - Коацерват.

За първи път публично споделям - Еньовденската Бабополихронна супа притежаваше паранормално свойство. По необясним начин тя отклоняваше от курса лодки и кораби и ги притегляше към плитчините на Траката. Ще разкажа за два такива случая. Първият е от 24 юни 1941. Довърших трета купичка Първичен бульон и се загледах по преминаващите кораби. Морето бе като изгладено с ютия. Разпознах учебния ветроход "Асен". Съдейки по курса, той се бе насочил към Констанца. Учуди ме, че започна рязък поворот наляво. Новият курс на "Асен" със сигурност го водеше към плитчините на Траката. Тук трябва да спомена, че благодарение на дядо си, макар да бях само на десет години, вече притежавах морската вещина на боцман. Грабнах дядовия далекоглед и семафорни флагчета. Видях, че дежурният сигналист на ветрохода бе на мостика. Развъртях флагчетата и му предадох: "По курса опасни плитчини!". Морячето ме забеляза. За кратко се засуети, а след това, в темпо Presto assai, размаха семафорните байрячета. Записах в дневника си посланието му, защото много ми хареса. Ето го:

Ти помниш ли как в нас
полека-лека
изстиваха последните надежди
и вярата
в доброто
и в човека,
в романтиката,
в празните
копнежи?
Ти помниш ли как
някак много бързо
ни хванаха в капана на живота?
Опомнихме се.
Късно.
Бяхме вързани жестоко.

Ветроходът, макар и с видими усилия, успя да се върне към нужния курс, а аз за първи път се докоснах до поезията на Вапцаров. След години установих, че записката в дневника ми е част от неговото "Писмо".

Вторият случай бе през 1953. Тогава, колкото и да е странно Еньовден бе в сряда. След ритуалната закуска, започнах да следя корабния трафик. От изток, навярно идейки от Одеса, се появи огромен кораб. Разгледах го с далекогледа, макар да бях сигурен, че това е ескадреният миноносец "Георги Димитров". Движеше се към порт Варна, когато внезапно смени курса си на запад, в посока Траката. Минута-две след това корабът се оживи. Матросите се разтичаха по палубите, дочуваха се отривисти команди, тревожен звън на корабната камбана, псувни. Макар и тромаво, корабът направи поворот наляво и отново взе курс към порт Варна. После се разбра, че въпреки усилията на екипажа, корабният винт е позадрал плитчините. Капитанът на миноносеца бе разжалван и наказан три месеца да разнася пощата в квартал Галата.

С мустаци

Душебезбурен и диванополегнал слушам опера. Второ действие е и някакво тенорче обезпокоително дири барка. Навярно му нужна за да се пренесе директно към заветния бряг на четвърто действие, предусещайки щуравите истории, които либретистът му е отредил за трето. Операта слушам, но дочувам гневния ропот и дори нозепотропванията на читателите: "Где ги обещаните пистолет и мустаци? Дотук – ни диря от тях, а и на хоризонта ги няма!". Безпокойство, дори душесмут ме обзема. Спасение диря и го намирам в цирковия номер, който съм виждал в Балчик. Але-хоп! Грабвам спасителния сюжетен камшик и със строг глас съобщавам:

- Следва изключително опасен номер! Нека всички деца, бременни и трезвеници прекратят четенето!

Барабаните удрят туш. Изчаквам две-три минути и драматично изплющявам с камшика. Але-хоп и на сцената излиза капитан първи ранг Пол Пишон – началник на военния на Негово Величество флот. Навярно е пушил опиум, защото се появява съвършено гол - ако не броим колана, на който е закачен огромен офицерски Колт. Пишон изпитателно оглежда публиката. Подир туй решително, с един замах, обръсва мустаците си. Дарява ги на зрител от пети ред, който след известно време, по стечение на обстоятелствата се оказва адмирал Иван Вариклечков. След това Пишон откача от колана си Колта. Пистолетът отива при зрител от трети ред, който в един есенен ден на 1973 г. се събужда като адмирал Бранимир Орманов. Чеховото драматургично правило повелява: ако в първо действие на сцената има мустаци и пистолет, то във второ действие мустаците трябва да се залепят за пистолета. Така става и в моя номер. Впоследствие двамата адмирали даряват Пишоновия пистолет и мустаци на варненския военноморски музей. За съжаление, през януари 1999 г. тези експонати са откраднати от циганин, крадец-виртуоз. След две години циганинът е постиган от възмездие - при опит да открадне захранващия 220 КВ кабел за Лунното осветление той напълно се овъглява. Впоследствие вампирясва. На Еньовден регулярно се появява в района на Траката и военноморска база Тихина, инкарниран като пистолет с мустаци.

Накрая ще ви съобщя нещо, което дори и децата не знаят: Бабополихронната Еньовденска супа е дваж по-ценна от Големия андронен колайдер, в който дирят бозона на Хигс. Апропо, имам два 43 градусови Хигс бозона - пазя ги в хладилника си за скъпи гости. Телевизор нямам.