ХуЛите - Пролетен концерт

Майска утрин щом настъпи
и росата го окъпе,
засиява светнал дворът.
Сякаш туй и чакал хорът,
кръшна песен се понася
от клонака и оглася
вред симфонията птича.
Чул, и Слънчо занаднича
зад баира вече, ей на.
Па източи се, па грейна!
Няма време да се чуди,
кой го толкоз рано буди.
Пролетният ден не чака.
Трепва лекичко листака,
от ветрец погъделичкан,
глас извие волна птичка.
Втора, трета...
В хор тогава
и сърце ми с тях запява!